Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 8 ноември 2015 г.

ПРАЗНИКЪТ НА ДУШЕВАДЕЦА У ГРОБИЩАТА.

 Обажда се колегата. Да му взема нощната смяна. Няма проблем. Когато някой те помоли да му вземаш нощната смяна, работата е сериозна и не търпи отлагане. Или трябва да поебе човек, или да се напие. Ако ти се обадят за дневна, явно ще правят някакви глупости. Я дърва ще цепят, я ще копаят, я друга некоя щуротия.  Карам я, прибирам се, лягам и таман заспивам към обяд, телефонът ме буди:
 - Здрасти, братчед! Ако нямаш работа, да те закарам до село! След час съм при теб.
 Още несъбуден му казвам когато стигне да се качи до мен, па ще видим. Работа имам. Неотложна. Да спя два дни.
 След два часа сме в нас. В къщата до реката в планината. Нашите са по двора. Редят дърва. Майка се усмихва и задава дежурния въпрос:
 - Сам ли си?
- Здрасти. Сам.
Баща ми донарежда предпоследния наръч дърва на идеалната правоъгълна купчина и ми подава ръка:
 - Здрасти! Добре дошъл! Както винаги, идваш точно навреме. Остава и ракия да си пропил.
Взимам последните 3-4 цепеници и ги нареждам старателно на купчината.
 - Здрасти! Е па не е ли баш навреме? Да ви довърша работата. Не съм пропил. - и опъвам от цигарата.
 - Ти сигурно и цигарите си отказал? - се смее той и пренарежда цепениците, где съм наредил.
 После се сещам, че днес ни е светец. Свети Архангел Михаил. На едни вади душите, други ги пази.
 После съм на гробищата. Хората отдавна са се разотишли. Скоро слънцето ще залезе. Може да ви звучи перверзно, но обичам гробищата. Сякаш  там има някаква сила, която те издига над нещата. После тръгвам по гробовете. Близки, приятели ... После стигам до гробовете на баба и дядо. Винаги те са последните. На баба паля свещ, а на дядо цигара. Пушеше като комин. И си спомням миризмата в стаята им. На тютюн, кафе с леблебия и току що нарязани дърва. Обичах да стоя там и да ги слушам. По цял ден. Там се криех, когато трябваше да ям бой. После се криех, та да пуша. Невероятни истории. За хора, караконджи, планина, иманета, река, лов ...
 Цигарата на стареца е изгаснала и я паля пак. Аз паля още една. И гледам. Тук посадена ябълка. Там праскова. По - далеч череша. Посадили са им това, где явно са обичали. От донесеното днес, не е останало нищо. Прибрали са го циганетата. Винаги съм правил забележка на мама, когато ги е гонила, да не пипат жертвоприношението, оставено на гроба. По - добре да го изядат те, отколкото псетата.
 После паля трета цигара. Слънцето се е скрило. И си мисля, колко са прости нещата. Раждаш се, живееш и мреш. Ама е страхотно, когато вече те няма, некой да ти запали цигара. Некой, где е останал след теб, с теб.
 После се прибирам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар