Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 27 август 2015 г.

АВТОБИОГРАФИЯ 7

 После дойде лятото. Пак същото. Реката, Варна, баири... И пак не ми даваха да се къпя сам. А вече плувах като риба. Проверки. Прибирам се, и веднага проверяват дали панталоните са влажни. После драскат с нокът по кожата. Ако остане бяла ивица, присъда, без право на обжалване. Ама се изхитрих. Прибирам се и у банята. Един сапун заличава веществените доказателства. С нож да стържат, нема бяла ивица. А банските криех до Върбак, вира, в който се къпехме. Под един камък, който водата заливаше, когато пускаха централите. Иди ги търси у голямата вода. И вече нема никакви веществени доказателства. А без доказателства, нема и бой... Обаче предатели е имало винаги. Вечер. Баща ми играе карти. Минавам да го попитам, дали да закъснея, а той:
 - Роси, точно казвам на приятелите, какви хубави бански ти купихме. Я ги покажи да ги видят!
 И всичко рухва. Правя пълни самопризнания и съм изпратен да ги донеса в тъмното. От под камъка. Сам. Водата бучи страховито между скалите. Нема начин. Страх, ама имам грях да изкупвам. Лъжата. Събличам се и нагазвам... И тати ме хваща. Не съм бил сам. Даже не ям бой. Вече мога да се къпя сам. Где искам. Даже и у басейна на централата.
 После трети клас. Сестрата едва е дочакала да тръгне в първи клас. Една година по - рано. Аз избягах една година по - рано от нея, ама нема отърване. Нема и спасение. Водя я. Прибирам я. У всяко междучасие е при мен:
 - Бати, тоя ме закача!!! Бати, тоя ме скубе!!! Бати, тоя ме бие!!!
 А аз си мисля:
 - Е па че те скубят. Това не съм аз, где не смея да те пипна.
 После училището ми стана интересно. Идват млади учители. Съпрузи. Харесвам и двамата, ама повече учителката. Чернокоса красавица. Ако бе поискала да се оженим, нямаше да се чудя. Това бе първата ми любов. При тях внимавах в час. А понеже знаех, ме пращаха да им купувам банички, а да не зяпам синигерите по дърветата в часовете им. Купувах, и винаги им я носех. Тогава помнех.
 Хаха. После пратили един съученик на сестрата да им купи две банички. Прибира се, и им носи една. Що една? Замислил се по пътя, и изял другата.
 Та се сещам. Прав е човекът. Мислителите мислим, а не купуваме банички.


Няма коментари:

Публикуване на коментар