Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 19 юли 2015 г.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ. КАК ПИХ БЪРБЪН НА ЕКС, ЦЕЛУНАХ ЦИГАНЧЕ И ГО НАЧУКАХ НА СЕИРДЖИИТЕ.

 До магазина ми плод и зеленчук. До него барче. Под навеса на зеленчуците маса, картоиграчи и сеирджии пият домашна ракия и замезват. Каталясал съм от ядове. Сядам на една маса в барчето. До пътя, та да се подпирам на оградата. Отпред спира един приятел и сяда до мен. Мрази да се прекарва. Поръчвам си едно малко от моето. Леден Джим Бим. Чист. Така го обичам. Без лед. Пия го на екс и си поръчвам втори. Първото се влива във вените ми. Пия и второто на екс. Усещам го в сърцето си. Няма такъв кеф. И приятелят, предусещаш сеира, казва:
 - Ще те черпя, колкото може да изпиеш така.
 Пия рядко, но днес ми е ден за пиене. Съгласен съм. Барманката е  до нас с бутилката. Сипва, пия, сипва пия... Седем. Вече го усещам в главата си. Спирам и казвам.
 - Не мога повече. Плащай!
 Паля цигара и се наслаждавам на аромата И. " Ориент експрес". Смъртоносна. Наслаждавам се и на вбесяването му, че се е минал, а зверското ми напиване не се е състояло.
 И тогава се приближава едно цигане. С баба си. Малко чалнато и много мръсно. 12-13 годишно. Винаги му купувам по нещо и то идва право при мен. Понеже предния сеир не се състоя, приятелчето ми казва на цигането:
 - Ще ти дам пет лева, ако целунеш Роси.
 И ги размахва пред него. То пет лева е виждало в съня си, ама не смее да дойде до мен. Аз усещам какво ще стане и му казвам, че го лъже. Картоиграчите спират играта и гледат. После събират пари и също обещават да му ги дадат. Стига да ме целуне. То плахо пристъпва. Аз му казвам, че го лъжат и няма да му дадат нищо. Ония дават парите на Ема. Плодопродавачката. Приятелят ми усеща какво става, и си прибира петте лева. Викам цигането да ме целуне, а то не смее. А очите му в парите. Ония се смеят. Ставам, целувам цигането, взимам парите и му ги давам. То ги грабва и бяга. Щастливо и невярващо. Двадесет и кусур лева не е виждало, и сигурно няма да види. Невярващо гледат и сеирджиите. После се дезинфекцирах с още десетина малки.
 Та картоиграчите видяха сеир, аз си направих панаир на душата, а цигането забогатя. Скъп сеир. Кило домашна тогава бе 5 лева. Сто бърбън бе 6 лева. Сто морени бяха 23 лева.

Няма коментари:

Публикуване на коментар