Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

събота, 6 юни 2015 г.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ С ВИБРАТОР.

  Понеже в събота съм добър, ще ви разкажа една история. Истинска.
 Седя одеве и пия кафе. Минава една семейна приятелка. Да кажем, че се казва Пепа. Смее се, поздравява и сяда. Питам:
 -Как си!? Не съм те виждал с месеци.
 А тя:
 - Разорих се. Детето ходи гладно.
 -Е що?-питам аз.
 А тя:
 -Е па една батерия е 1.50. Две са три лева. Сменям ги по два пъти на ден.
 Е нема такъв смях. Тия на масата гледат като извънземни. А аз съм вече под масата. Та ето историята.
 Пепа има рожден ден през февруари. С жената се чудим, какъв подарък да вземем. Пепа на моя рожден ден ми подари такъв подарък, че още се смеем като го видим. И измисляме. Живее сама с детето си. След малко сме пред сексшопа. Пращам жената да го вземе, а тя:
 -Не бъди идиот. Познаваме доста хора. Ако некой разбере, че си купувам вибратор, ще ти се съсипе реномето пред курвите.
 Необорим аргумент. Слизам, влизам в магазина и виждам една позната. Говори с продавачката. Обратен път нема.
 -Здрасти.
 -Здрасти.
И казвам на продавачката, че търся вибратор. Познатата се кикоти и ме пита, за мен ли е. Още не. Ама тя не спира. Като знае кви експерименти правя, нищо чудно да съм решил да експериментирам с мен. А продавачката:
 -Кой вибратор искате?
 -Е па кой Ви харесва.
Пак тя.
-А какво ще кажеш, ако ги пробвам първо всичките.
Бих казал, ама жената ме чака. Грабвам го и излизам. Оставям колата пред нас и се оправяме набързо.Дрехи и прически.
После тръгваме към Пепа. Подаръкът стои неопакован във вътрешния джоб на палтото. У прозрачна кутия. Пътем ще го опаковаме негде. По пътя ни чукат по стъклото на едно кафе. Наши познати с компания. Отбиваме се, топло е, събличам палтото и го слагам на закачалката. Говорим, отпиваме от чашките, ама виждам, че некакъв облича моето палтото и тръгва. Докато го стигна, бърка в джоба. Вади подаръка и го гледа като марсианец. Отивам до него и си прибирам палтото и стоката. Човекът взима неговото палто. Почти същото като моето. Грешка. Сядам пак до масата, ама целото кафене гледа у нас и се смее. Жената се обръща, и през сълзи обявява:
 -Не е за мен. Купи го за лично ползване.
Повече у това кафене не стъпих.
А рожденият ден бе страхотен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар