Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

вторник, 2 юни 2015 г.

ЗА БОТЕВ И ЗАБРАВЕНИ СТИХОВЕ ОТ БОТЕВ.


 Днес е втори юни. На обяд ще се спрем за минута, а сирените ще вият. Некои даже няма да се спрат, ама сирените пак ще си вият. А имаме нужда да спрем. Да спрем за минутка и да се замислим. Всички.
 Накъде сме тръгнали? Знаем ли как да стигнем там? Имаме ли куража да стигнем? Какво ще стане, ако не стигнем?
 Ботев е знаел накъде тръгва. Знаел е и как да стигне. Имал е куража да стигне. И е знаел какво ще се случи когато стигне. И го е направил. Носил е своя кръст от козлодуйският бряг, до Околчица. И той като Христос е бил предаван, гонен и лъган. Но е знаел какво иска. Затова днес е неговият ден. И на още няколко човека. Повечето от тях ги няма у списъците за зарята. Няма ги у никакви списъци, що некой се е погрижил да ги няма там. Ама няма значение.
 А днес гледам един у Гърмен. Облякъл тениска с лика на Ботев и тръгнал да гони циганите. И чака подкрепа от цяла България, която сигурно няма да дойде. Чака 10 000 срещу 200 цигани. Ботев тръгна с 200 българи срещу цяла империя. Би тръгнал и сам. Що е БОТЕВ.
 А по- долу е любимото ми ботево стихотворение. Не е от тези за героизма и саможертвата. То показва, че той е бил човек като мен и вас, а не някой светец, за когото земните неща са били чужди. И въпреки това се е лишил от всичко. И не се е лишил от всичко, та потни българи, где се плашат от цигани, да носят тениска с образа му.
 Лишил се е от всичко, за да я има БЪЛГАРИЯ.
 Затова днес е денят на БОТЕВ.
 И на още няколко човека.

           НЕЙ
       Христо Ботев
     Питаш ме защо съм аз 
    дохождал нощя у вас,
    как съм скочил през плета
    и що щял съм да крада.

    Кат мъжът ти не съм стар
    да не видя в тъмна нощ:
    аз си имам за другар
    на поясът остър нож.

    Нощ бе тъмна като рог,
    примъкнах се като смок:
    слушам, гледам - всички спят,
    спеше си и ти с мъжът.

    Там в градина аз седнах,
    в ръка силна нож стиснах:
    ще излезе, рекох, той,
    ще изпита гневът мой.

    Гледам в къщи свещ гори,
    вие спите - мен в гърди
    силен пламък, яд гори
    и гняв ще ме умори.

    Впил съм очи във свещта,
    а не виждам, че нощта
    превали се и мина
    и зора се веч сипна.

    Славей песен си запя:
    с радост среща той зора;
    през прозорецът глава
    се показа и засмя.

    Тебе тутакси познах
    и тогаз се чак стреснах;
    "Друг път", славею казах
    и през плетът пак скокнах.

    Ето защо идвах аз
    в тъмна нощ и грозен час:
    ще умре един от нас -
    ил мъжът ти, ил аз!

Няма коментари:

Публикуване на коментар