Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

сряда, 3 юни 2015 г.

НОВИНИ БЕЗ НОВИНИ. СВИРКА, СВИРКА И СПИРКА.

 Току що съм се събудил. Обяд е. Сядам, преглеждам новините и се каня да ви ги сведа. У Гърмен е ясно. У щатите е ясно. Ясно е у цел свет. Ама попадам на НОВИНА. Руски експерти са установили, че оня самолет е свален от БУК. Преди бяха установили, че е свален от самолет. Украински. Сега са установили, че БУК пак е украински. Знам, че нема файда да ви убеждавам, за кво иде реч. Щом са го казали руснаци, значи е верно. Техните говна даже ухаят на  френски парфюми. Некой, где мислят, ще се сетят що.
 И се появява синът ми. Малкият. Да ходим на язовира. Ще ходим, разбира се. Колата пали когато е у сервиз. Когато ми трябва, не пали. Непогрешима е. Не пали пак. И ми звъни Пешо Шарана. От язовира. Да мина да прибера една риба, що ще я изхвърли. Един приятел ме дърпа, паля, стигам до сервиза, там пали от раз, нема нужда от ремонт и съм на язовира.
 Там нема Гърмен. Нема сгазени и утрепани. Нема пребити деца. Пътят е черен и ги нема даже
Лилето и Б.Б. Нема ленти. Нема и Путин. Нема го и Ципрас. Нема ИД. Нема новини. Нема и нема.
 После плуваме. После седим. После две диви патици се появяват пред караваните. После гмурец лови риба. После минава лодка, пълна със смях. После пак плуваме... В облаците, где са във водата. Кристална. После виждам вързан на въже шаран. Десет кила. После чистим рибата, где Пешо щеше да я хвърля. После колата пали от раз. Що има кой да бута. Кола с характер. После подминавам Катя на околовръстното. Говори с клиент. Маха и се смее. Свиркам с клаксона. Стискам И палци. Поне за едно свирка да вземе пари. Риба нема кой да И даде.
 После спирам пред магазина. Водка. После колата пак не пали. Бутаме. После се прибираме.  Пред входа седят седящите. Стават да видят какво съм хванал. Нема да им обяснявам, кой какво е хванал. Уловил съм три платики по две кила, и неколо таранки по половин кило. Щом ги нося, значи е верно. Кой дава риба на днешно време? Шараните са за Пешо Шарана. Не ги яде. Хвали се. После ги пуска.
 После синът прави салата. Аз пържа едната платика. На шест парчета. После се чукаме с чашките и пием. После говорим. За всичко, где го нема у новините. А най- после синчето ми задава въпроса, който го е ял цял следобед:
 -Тати, верно ли Пешо щеше да изхвърли рибата?
 Смея се. Смее се и той. Кило платика е три лева. Кой луд хвърля пари!?
 После на вратата се звъни. Приятел, ама не мой. На сина ми е.  Пие две водки и опитва платиката, която вече е станала три кила и кусур.После излизат.
 А аз си наливам поредната чаша и пиша. Когато има приятели, новини нема.
 Утре съм пак на язовира. От месец Пешо гледа до караваната си два заека. Може пък да рече, да ги изхвърли. Днес рече, че е свикнал с тях и ще ги пусне.
 Та те това е. Те това са новините, где ги пропускате, четейки новините.

Няма коментари:

Публикуване на коментар