Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

събота, 9 май 2015 г.

ЗА ПАРАДИТЕ, БРИГАДИТЕ И ТЕКЕЗЕСЕРСКИТЕ КРАВИ. И ЗА ЛЕВСКИ И ЦСКА.

 Гледам тая снимка, и ме налягат спомени. Класният ми бе стар ремсист. Свършил съм училище, казарма и даже един институт. По точно, съм ги завършил. Не успях да свърша нито едното от трите. Та отивам на свиждане в болницата. Не е ден за свиждане, ама съм пътувал 360 километра. Минавам покрай портиера а той вика след мен. По едно време чувам:
 -Ей, горноломски!
 Обръщам се. Класния. Пенсионер и портиер. Здрависваме се, говорим и той казва за сбогом:
-Такъв си беше, такъв си остана. Не се научи на ред и дисциплина. Казвах аз на баща ти, да те прати във военно училище. Там щеше да станеш човек.
 Та си мисля. Прав е. Не се научих на ред и дисциплина. Ако не вярвайте, питайте невестата! Едно време ме учеха, че трябва да стана ударник. Ей тъй, безплатно. Да събирам сено у Боровица за дезесарските крави. А командира да ме гони с вила, що съм избегал за три- четри часа от лагера. Е не станах ударник тогава. После не станах и като студент. Местеха ме от бригада на бригада, докато ме пратиха една есен у винпрома у Свищов. Там немаше начин да не стана ударник. Даже даваха и заплата. После смених поне 15 работи. Негде бях ударник, ама пак не се научих на ред и дисциплина. И най-вече не се научих да слушам.
 Та сега гледам какво става около девети май. Некои ме карат да празнувам деня на победата, други деня на Европа. Победи не обичам да празнувам от едно време. Победата на девети септември, победата на социализма и всякакви победи. Що когато има победи, има и победени. Победени са всички, где са умрели докато се стигне до победата. И от двете страни. Победителите са тези, които са останали живи. А празник на живите нема. И не виждам причина, победите да се празнуват с парад на оръжия.
 Не виждам причина да празнувам и денят на Европа, нищо, че съм и фен. По точно съм фен на идеята за Европа без войни и граници. Засега това се случва. И се радвам, че България е там.
 Мразя да ми натрапват празници, а още по-мразя да ми натрапват идеи. Сам си избирам моите празници. Рождените дни на децата и близките до мен хора са празник на живота. Празници са Божич, Зарезан, Великден и Джурджовден. Не е празник за мен Рамазан Байрам. Ама пък е празник на друг, който пък не празнува моите празници. Това е негово и мое право. Да избираме, а не някой да ни ги натрапва. И аз уважавам неговят избор, въпреки, че не го разбирам. И искам другите да уважават моя избор, въпреки,че не го разбират.
 Хаха. Празнувам и победите на Левски над ЦСКА. Верно скоро не съм празнувал, ама и другите имат право да празнуват. Ама в нито един момент, не съм искал ЦСКА да изчезне като отбор. Защото знам, че не може всички да сме еднакви. Както знаете, комунизмът и комунистическият човек не се състояха.
ХВЪРЛЕТЕ ЧИПА! НЕ ГО СМЕНЯЙТЕ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар