Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 14 май 2015 г.

КАПКА.


 До вира растеше папрат, а на нея имаше капка. Малка. Дали дъждовна, дали роса, или просто сълза, никой не знаеше. Даже и тя. И в нея се бе сбрало слънцето и небето... И няколко тревички... И едно дърво... Вятър, пеперуда и пчела. Заек и един вълк. Орел, врабче и няколко звезди. Имаше и едно момче, где ловеше змии и ги пускаше. И момиче. И сърце на замъглен прозорец.
 После забръмча резачка. Над вира някой почна да си мие колата. Някой до него си изсипа боклука. Ревна дете.
 И капката заплака. И тъй като гълташе сълзите си, стана голяма капка и падна... И отнесе всичко.
 Накрая остана само тя. Капка-свят. В тъмното. Нямаше нищо друго. Само ветрец се носеше над нея. И беше тъжно. После тя помоли ветреца за нещо. На ухо. И той довея слънце. От друго нямаше нужда. Вода и светлина...
 До вира растеше папрат... И динозавърче пиеше вода... Резачката още не бе бръмнала.


Няма коментари:

Публикуване на коментар