Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 1 май 2015 г.

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ И ИЗОБИЛИЕТО. ЗА ПИЕНЕТО И МОРАЛА. ЗА ДОМАШНОТО И СЛУЖЕБНОТО.

 Понеже днес е първи май, ме налегнаха спомени за празниците и детството. Израснах в едно планинско село, ей в тая тая къща. Обичах празниците. Тогава слагахме връзките, сини и червени. После гръмваше музика и излизаше цяло село. Пееха, че гордо знаме ни е Ботев, а пръв учител Димитров.Често баща ми псуваше, а аз не знаех що псува. Та на празника имаше всичко, где го нямаше цяла година. За наще имаше даже бира. Верно се записваха месец преди това, ама имаше. Имаше луканка и салами. Имаше и шоколад, стрелбища, сергии и дъвки като цигари. И досега свързвам сините и червени връзки с изобилието. Когато ги сложехме, имаше всичко. На другия ден ги махахме, бирата изчезваше, изчезваше и луканката.  После изчезваха и сергиите.
 Тия дни чувам, че
тогава имало всичко в изобилие. Странно, що не стигаше до мен. Явно що са ни ръководели велики хора. А месо е имало в изобилие, що ни е управлявал един правешки овчар. И требва да сме му благодарни, що поне веднъж у седмицата е имало месо. И що сме живи.
 После свалих пионерската връзка, и отидох да уча у град. Там месо имаше по-често. Нагъвах кебапчета като разпран. На седмица наще ми даваха 10 лева. Можех да си купя 70 кебапчета. Малката  "СТЮАРДЕСА" бе 33 стотинки.Големата 50. Бутилка "Плиска" бе 7 лева, ама немаше. Имаше у кафето на "Балкантурист. Сто грама за 1.80. И после глад.
Ама се отплеснах.
 Та тия дни почнах да намразвам празниците. На първи май трябва да манифестирам. По гащи, що играех волейбол. Некои манифестираха с лента "ОТЛИЧНИК". Те това ми остана несбъдната мечта. Лентата. Ама ето защо намразих празниците.
 Комунистите водеха борба срещу бог. И понеже обикновенно сборовете по селата са в деня на храмовите им празници, те ги преместиха на комунистическите празници. А на комунистическите празници требваше да се манифестира. И нали се сещате, че вечерта преди празника сме на сбор у некое село. Аз ходех у Плешивец. Нацепим се на мотики до заранта, ловим рейса и у град. Манифастираме и пеем. Некои по калпави манифестират и драйфат. Ама сме високо морални комсомолци. Не сме като днешните младежи, где се отказват от бал, та да помогнат на някой човек, ама иначе немат никакъв морал. И таман докато свърши манифестацията изтрезневахме. Тия, где манифестирахме, се връшахме у селото, седахме на масата и продължавахме. Яко и морално. С домашни вина и ракии. И печени агнета. Домашни. Сега некои се опитват да ме убедят, че ги е давал бай Тодор, ама аз още помня.
 Около масата сядаха и тия, где стояха на трибуната. У "Балкантурист". Не знам какво ядяха и пиеха, ама знаех, че не е домашно. За тях всичко бе служебно. Даваше им го овчарят, где ни ръководеше. После ние платихме скъпо софрите им. Май още и не сме. Служебна тайна бе и това, где хапваха, ама явно е било много вредно. Всички беха с наднормено тегло.
 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ГЕРОИ НА ТРУДА! НА РОБИТЕ НА ТРУДА СЪЩО ДА Е ЧЕСТИТ! ДА ЖИВЕЙ, ЖИВЕЙ ТРУДА!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар