Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

сряда, 8 април 2015 г.

ПИСМО ДО БОЙКО БОРИСОВ

 Другарю премиер министър,
Чух ви днес от Белоградчик. От оня край съм. Думите ви за българските агнета ме трогнаха дълбоко. Досега не съм гласувал за Вас, ама вече ще гласувам. За Вас.
 Най-после некой да прояви загриженост към българските овчари.
 Едно време и аз бях овчар. Нямах пари, а фонд земеделие не даваше. За да дава, трябва да имаш 30 овце. Откраднах една овца. На следващата година тя роди. Мъжко. На по-следващата роди женско. Овцете станаха две. На третата година станаха три. На четвъртата пет. На петата осем.... И така ги пасях, свирех с кавала и се радвах на живота. Не се радвах само когато косях и събирах сеното. Пари струваше. А пари немаше. Що исках да ги направя поне 30 бройки, та да ми помогнат от фонда. И на десетата година вече имах 30 овце. Репянска овца. Местна порода. Таман подавам документите у фонда, и гледам, у село нов джип. Поразпитах и разбрах, че е даден та да се гледат две диви кози. А я гледам с каручката и магарето 30 овце. И получих инфаркт. Овцете прододох, що немах здравни осигуровки, и арабите останаха без агнета.
 После реших да кандидатствам по една европрограма. Туристическа. Одобриха ме. Отивам у столицата, седам пред един чиновник, оня ми подава договора и казва:
-Малко го променихме. Ще трябва вместо трима, да работят 5 човека.
Чиновникът сигурно още ме помни. А трима човека са още без работа.
 Та да ви кажа:
 Хората искат да гледат овце. Искат и да работят. Овцете не пасат само по тучните пасища. През зимата стоят в обори и ядат сено. А овчарите трябва да ядат целогодишно. Пасищата са за овцете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар