Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

неделя, 26 април 2015 г.

ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ВРЕМЕНА. 22.04.86. /26.04.86. И ЗА ПРАЗНИЦИТЕ И ПОДАРЪЦИТЕ.

 Днес е 26.04. Помня тази дата. Помня и тези около нея.1986 година. Свързвам я с всичко прекрасно, где преживяхме при бай Тодор Живков. На 22 април се роди синът ми. Студент съм. На 29 април го изписват. Даскалът по научен комунизъм ме пуска да отида до ДСК. Влизам и попълвам бордерото да тегля 500 лева. От моите пари. Казват ми да мина след два часа. А аз немам стотинка у джоба. Лекциите свършват и групата заседа у "Пилето". Почва се. След час ще има пари, и ще се плаща. Към два влизам пак в ДСК. Връщат ме за след час. Нещо почвам да се притеснявам. След час ме връщат за след час. Слизам у кръчмата, и почвам да питам кой какви пари има. Ще се сберат за сметката. След половин час съм пак на касата. Касиерката се усмихва и ми брои 493,70 лева. Казвам, че на бордерото пише 500.00. Тя
културно ми обяснява, че сумата е била голяма. Затова са проверили с телеграма до ДСК Белоградчик верно ли имам пари. От там отговорили с телеграма. Та телеграмите ми струват 6.30 лева. Тук вече съм изпушил. Влизам при директорката. Не могат ме спрат. Тя ме гледа като марсианка. А аз вече спокойно:
 -Другарко, значи за това, че не ми вярвате аз трябва да ви платя. Как смятате, че ще стане?
 Не ми е до шесте лева. Те и останалите пари са обречени на бърза гибел. След половин час директорката ми брои от джоба си 6.30. От касата останалите до 500. За десет лева купувам "Плиска" и бонбони, връщам се, и ги остовям при директорката. Да се почерпят. За телеграмите....
 На първи и втори май все още празнуваме. На поляната пред общежитието. Със салата от марули и с риба от каналите до града. Нема кой да ни каже, какво е станало на 26.04.1986 у СССР. Лежим на поляната, а до нас невестата с количката. У нея бебе Гого.  А от небето се ръси братски подарък. От Чернобил.
 А 500 лева и при Тодор, и при Бойко свършват бързо. Ако ги имаш. И ако ти ги дадат. Особено ако си студент.

Няма коментари:

Публикуване на коментар