Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Приказка за добро утро

 Едно време имало едно царство. То имало цар, царица и принцеса. Имало и много поданици.
Всички били щастливи. Нямало болести, ядене и пиене имало в изобилие, всеки работел колкото, каквото и когато иска. Хората се обичали и правели много деца. Здрави и щастливи. Даже когато умирали, били щастливи.
 Може да не ви се вярва, но е било така. А е било така, защото царят бил добър. Ама и мислел. И защото в царските градини растяла най-голямата лоза на света. Отгоре на всичко била вълшебна. Не че правели вълшебно вино, а че всяко зрънце грозде било вълшебно. Ако човек изяде едно, се сбъдва всичко, где си пожелае. За цяла година. Царят освен добър, бил и умен. От лозата хапвал само той. И пожелавал такива неща за царството, че всички били щастливи.
 После принцесата станала мома за задомяване. Царят обявил конкурс за младоженец. Печелел най-добрият. По душа. И принц станал един овчар, где бил толкова добър, че не хапвал агнешко и по цел ден решел и си говорел с овцете.
 После царят умрял.
 Овчарят станал цар. И се замислил. Това не бил правил никога. И ето какво измислил, понеже бил добър, а не бил мислил никога:
 Никой не може да пожелава нищо вместо друг. Всеки ще е щастлив, ако се сбъднат желанията му.
 Когато гроздето узряло, дал на всеки човек у царството по едно зърно. Зърната били излапани на момента, и почнали да се случват странни неща.
 Принцесата се обзавела с 12 789 нови принца.
 Появили се 55 879 царски палата.
 Появили се 55 879 нови царе.
 67 985 невести се преселили при комшията.
 Появили се нечувани и невиждани болести.
 Къщите почнали да се палят самички.
 Добитъкът помрял.
 После умряло и царството.
Останала само лозата. И десетина овце и кози. И един пръч и един овен. Те ядели гроздето и били щастливи. А били щастливи, що си пожелавали само едно:
 На другата година пак да има грозде!

От дедо ви Роси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар