Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Приказка


Жега. Вятърът се е скрил в листата. Въздухът е като тетива на лък, опъната до скъсване. И звъни. Небето от синьо, става бяло. Слънцето изчезва. Гората изтръпва. Далечен тътен. Реката спира. Мирис на озон и дъжд. Всичко живо се крие где свари.
 После небето и земята се сбират. И почват див секс. Светкавица и тътен. Зевс. И незнам си коя. Сами са. Хера още не се е родила.
 А от гората излезе лисица.
 И почна да събира светкавиците. Гърмежите остави за лешоядите. После ги занесе в дупката си. Беше сбрала светлина до следващия път. Да и свети, та да види, где има още светлина. Та да прибере и нея. А все някога ще има на кого да я даде. У тъмното светлина може да види и хиената. А тя бе разбрала, че много светлина, се вижда с много светлина.
 После заваля пороен дъжд. После тих и напоителен. После лисицата огладня и излезе да търси какво да хапне. После намери една жаба и я изяде. Що беше гладна. И що не знаеше, че жабите стават принцове...
А принцесата, понеже немаше жаба, где да целуне, взе първата ѝ попаднала флейта и почна да свири.
После лисицата изяде една пуйка. Що се сети, че днес е ден на благодарноста... Оная, помилваната от президента. И подгони втората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар