Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

СПОМЕНИ С ПЛАЖ И ПЯСЪК

Безлунна звездна нощ прегръщаше плажа,прибоя и морето.Тя и той лежаха по гръб и бризът ги галеше.
- За какво мечтаеш? - попита тя и полегна на лакътя си,търсейки звезди в очите му.
- Не мечтая. - каза той.
- Лъжеш.
- Не лъжа.Просто гледам мрака.
- И само това ли!?
- И слушам звездите. Чуй ги! - каза той.
- Аз чувам прибоя. Звезди не говорят. Тях просто ги виждаш. - каза тя.
Една вълна се разби и те усетиха хладни пръски по тях. Тя се притисна към него и каза:
- Чувам сърцето ти.
- Това ми е пулса. Сърцето не може да чуеш. Там нещата са сложни.
После пак гледаха звездите. Тя ги виждаше. Той ги чуваше. Допълваха се съвършенно. Или бяха съвършенно различни.
- За какво мечтаеш? - попита тя.

- Да те прегърна. - каза той.
- Прегърни ме! Аз мечтая за същото.
- Не искам. После няма да имаме мечта.
- Ще имаме други. - каза тя.
Той я прегърна. После гледаха звездите. Той не ги чуваше. Чу нея:
- Ела с мен до водата! Не мога да плувам.
- Защо! - попита той.
- Защото вече имам друга мечта.
- Аз все още нямам. Твойта каква е?
- Да вляза в морето и да се изкъпя. Дупето ми се напълни с пясък. - каза тя и нагази предпазливо в морето.
Той я гледаше как изчезва в мрака и пак се размечта... После тя излезе от водата... Мечтата му не се сбъдна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар