Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Сърбежи

За сърбежите:
Зима е.  Със сестра ми сме вече улегнали хора,  ама ни е засърбяло у главите.  На село сме. Взимаме децата и отиваме на пързалка.  Аз съм нарамил ски,  а тя тегли шейна и найлонов чувал със сено в нея.  Стигаме и виждаме пързалката.  Предния ден е било топло,  снегът се е стопил и после замръзнал.  Стръмен леден склон с три синора от по метър високи.   Дълъг около 200 метра с дървена ограда в края.  Пускам се два пъти със ските и спирам,  преди да съм се утрепал.  Децата се возят отстрани с шейната.  Кефят се,  кефят и мен. В един момент гледам,  сестрата се качва на върха с чувала.  Изтръпвам.  Опитвам се да я спра, но не става. Страшно е да сърби дебелоглав мозък.  Виждам,  как сяда на чувала и полита. Скача от първия слог и пада на главата си.  После бие страничната ограда и се завърта.  Удря дърво и се върти като пумпал.  Второ дърво,  скок,  дърво,  дърво,  скок,  дърво.  И накрая спира.  У оградата.  И добре,  че спре,  що иначе щеше да строши плевнята на петлето.  И сега немаше да ще да ни пасе овцете.
Хаха.  Ането!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар