Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Змия

 Седнал съм на скалата над вира. Водата е кристална, а коритото изчистено от пороя. Зеленина и слънце. Въдицата е пусната. В бързея проблясва сребристожълто кълбо. Пълно е с риба, а не кълве. Вече съм уловил достатъчно. Паля цигара и мързелувам пълноценно. Хич ми се не ще да клъвне, що ще трябва да ловя, ама ми е чудно какво става. Рибата се движи, а не пипа. Гледам, едно по-малко кълбо сребро се отделя и тръгва към брега. Жълто, сребърно, жълтосребърно. И виждам. Една голяма змия е захапала риба и я мъкне към брега. Ама са под водата. Змията се поизмори, рибата почне да се бори и да я мъкне към бързея. И пак. Към брега. Към бързея. Забравям въдицата. Борба за храна. Борба за живот. Накрая змията изпълзява на отсрещния бряг, но главата ѝ и рибата са във водата. Рибата пляска и тръгва към бързея. И дотук. Вече няма борба. Змията изпълзява и измъква мряната. От най-големите. Рибата само трепери. Скриват се в камъните. Змията ще обядва.
 Обаче нещо ми прищраква. Ставам, прегазвам реката и намирам змията у камъните. Голяма змия с голяма риба. Хващам я за опашката и тя пуска рибата. Взимам я, а там, где съм пуснал змията оставям 3-4 рибета. Знам, че едва ли ще се върне, ама чистя съвеста си. После дълго се опитвам да съживя рибата. Не успях. Преди да си тръгна, проверих рибките, где оставих. Немаше нито една. По едно време видях там да се мотае един котарак. Сещам се за моя и пускам рибата в кошчето.
 И се прибирам. Меря рибата. 25 см. Рекордна за реката. Ловил съм само три такива. Оставям я на прозореца и чакам моя котарак. Чакам и един приятел, та да ме прибира към града. Рибар и той. Идва, показвам му рибата. Той никога не е ловил такава. Чуди се, разпитва ме, а аз лъжа на поразия. В това време идва котаракът. Хвърлям му рибата, а приятелят гледа като гръмнат:
 - Е що!?!
 А аз, още по гръмнат:
 - Е па ти ядеш ли големите риби!? Аз с тях храня котката. . .
 Докато стигнахме до града, той ми обясняваше колко вкусни са едрите риби, а аз му обяснявах, че не са хрупкави и не стават за ядене. Та сега си мисля:
 За да си рибар, не трябва да ловиш много риба. Стига ти да обясняваш убедително... И един път на десет години да демонстрираш, че раниш мачето с риба... Па може и да е с чужда риба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар