Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

петък, 20 март 2015 г.

Автобиография 4

 Та свърших, като свърши зимата.
 Нещо бучеше, тракаше, скърцаше и виеше. Някой дърпаше пердето в стаята ми. Прозорците тракаха. Бе тъмно. Лежах в леглото, но не слизах. Мама, тати и сестра ми спяха в другата стая. Беше ме страх. Не от тъмното. Беше ме страх от това, где се крие от светлината в тъмното. Под леглото. Ако стана, и то ме сграбчи за краката!?! То винаги се крие там. Докато решиш да станеш. Страшното е страхливо. После съм заспал.
 Събуди ме баба. В кухнята се носи аромат на липов чай. Анета е станала отдавна. Ранобудница. Сега си наваксва. От стаята на дядо мирише на кафе и цигара на отворен прозорец. Майка и татко са излезли. Аз ще водя Анета на детска. До училището ми е. Излизам навън, и първото което виждам, е вятъра. Топъл и силен. После виждам снежен човек. В градината. Черноцветно бял. После чувам небето. Зеленосиньо, с няколко облачета, где трият от него нещо изцапано. После усещам реката. Бучи и влачи камъни. Пролет е. Мама и тати са станали рано рано, за да оправят поразиите от пролетният вятър. После са ни направили снежен човек. Не е много бял, що по топката сняг е полепнала пръст и трева. Ама има и малко звезди. И много обич. И шапка няма. Сигурно тенджерата до него е била шапката му, ама пусти вятър. Снегояд.
 После училище, мокри дрехи и сняг по ските. Лепи се по тях, и не му се тръгва. Ама нема начин.
 След три дни снегът е избягал до Миджур. У двора има останал. Там се е скрил от слънцето. И лед има. Цяла зима съм возил Анета, та е утъпкано и заледено. Обаче там, где слънцето огрява скалистия баир у двора, се почва. Празнува се смъртта на снега. Пръв е кукурякът. Сред 3-4 дни синчецът се покаже. И всичко стане като очите на едно момиче, где срещнах по -късно. После циганските петлета. Бели, жълти, розови. А аз и Анета копаем тази красота и я пренасяме в градината. И след 2 дни е изсъхнала. По-после разбрах, че красотата е дива. После цъфтеше дрянът.
 После урала палия. Огромни огньове.
 После яйца. Шарени. Сварен и боядисан нероден живот, възхваляващ живота.
 После първи май. Ден на труда. Пеем интернационала.
 После Гергьовден. Ядем печени агнета.
 После ден на славянската азбука. Върви възроден народ.
 А от ковачницата на Качо циганина се носи дим и звън. Кове мотиките.
 После дават свидетелствата за първи клас. Некои ги чакат с нетърпение. Аз не, що знаех какво ще е.
Чаках с нетърпение ваканцията. Та да науча нещо ново.
 Трябваше да се науча да плувам. Омръзна ми тати и мама да ме носят на ръце.
 А сега нещо ми се приспа. . Лека вечер! Бъдете добри! . . Като мен.

Р. Антов

Няма коментари:

Публикуване на коментар