Място за вашата реклама

Ако искате моите весели, интелигентни, любопитни и търсещи читатели да видят първо Вашата реклама, свържете се с Деда си Ванга и ще го уредим!

сряда, 30 декември 2015 г.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ, КОГАТО ДОЙДЕ НОВА ГОДИНА.

Никога не съм обичал Нова година. Когато бях малък винаги бяхме на гости, или ни идваха гости. пълно с народ, мляскат ме, мачкат ме, викат... После наще почнаха работа в кръчмата. Ужас. Ужас. Ужас... После поотраснах, ама Нова година си остана същата. Некакъв безумен празник, где си дочакал нещо ново, где нема начин да не го дочакаш. Нова година, неносеща нищо ново. Пуцане, целувки, равносметки и обещания. От утре наново. Наново - постарому. Отказване от пороци. Пожелания. Претъпкани маси, претъпкани търбуси, претъпкани подмаси...
 А първият ден на новата година идва с главоболие.  И палиш цигарата, где снощи си скъсал. До теб непозната жена/недай си боже мъж!/. А някой близък е далеч от теб. 
 Пиша това, що вчера едни познати тръгнаха на Боровец. Според мен нема по - големо безумие да опукаш една заплата, та да спиш, ядеш и пиеш два дни. Те даже и ски не карат. Не съм човек, где не харчи пари за безумни неща, и то какви, ама това не го разбирам. Не бих го направил никога.
 Та друго се сещам. Те ходят всяко лято на почивка. От 4 звезди нагоре. Отгладуват ги после, а никога не са доволни от почивката си. Една година съм на Болата. Една вечер идват. Жената е бясна. Настанили се в хотела, ама никой не им качил куфарите. Ужас. Два куфара за пет дни. Цяла вечер това бе темата. Нема туризъм, нема обслужване, нема култура. А аз гледам палатката и си мисля. 
 Имам една раница с дрехи. За три месеца. Палатка. Две кислородни бутилки, два плавника, неопрен, очила, лодка и въдици. И няколко дребни неща. Ето ги.
 Море. Зеленосиньочерно. Слънце. Луна. Хиляда и пет звезди. Дъжд. Буря. Гръм и светкавица. Морското дъно с раци и миди. Лаком рапан и няколко кончета морски, яхнати от морски игли. Медузи, жилещи като оси. Имам два уплашени кефала, един опулен калкан и седемдесет и седем делфина. Милион мързеливи попчета и градина от водорасли. Неколко милиона декара. И един извор със студена вода.
 Имам пясъка. Езерото над залива. Поточе през плажа. Десетина пещери, сто гларуса и безброй чайки. Имам маса и стол до водата. И две въдици, от двете страни. Бутилка водка. Салата от миди и малко рапани. Вечерен бриз. Море като тепсия. И едно куче. Клеп. Плажно. Съкратено от клептоман. Крадеше от всички и бе приятел с всички. Имам и един рибар. Помагам му да вкарва и изкарва лодката. И една мрежа, где ми подари. За риба. Когато имам гости. А ги имах всяка вечер. Отвсякъде. Един дойде една вечер с каяк от Германия. Едни дойдоха с колелета от София. Едни дойдоха с колелета от Румъния. Повечето идваха с коли и не им се тръгваше.
 Имам и малко цивилизация. Една цистерна с кран, от който тече минерална вода. Едно селско пазарче, где вече съм приятел с всички. Едно малко магазинче, где  има всичко, което ми трябва. А то не е много. Водка, олио, оцет и сол. И една усмихната продавачка, где понякога се превръща в русалка и идва на плажа. Ама е страхлива. Идва само когато съм сам. Сега до мен са децата. Поотраснали. Утре и те ще се гмуркат. Ще ги уча. Те също обичат морето. И жената. Дойдоха същия ден. За месец. До мен е и огънят с ламарината. С мидите. Огромни. От десетина метра. Без перли. Тия с перлите ни стават за ядене, що перлите хрускат по зъбите. Оставям ги да растат, та да има за огърлици. Ако отидеш на кръчма не става по бански.
 После познатите си тръгват. Мъжът гледа тъжно огъня и му се ще да остане още. Жената бърза. За у хотела. Та да има от какво да се оплаква до следващата година. 
 Малкият син рови в жаравата с една клечка. Големият се скрива да пуши, що аз не знам, че пуши. Жената потръпва от хлад, аз паля цигара от въглен и я гушвам. Не приказваме. Приказва морето. Оттогава мина доста време. Доста неща се случиха. Ама морето си е там.
 А Клеп лежи и набелязва какво да открадне. После скача и почва да лае. Един таралеж се свива на топка от страх. А може и да не от страх, а от смелост. Страхливите бягат.
 пп.Когато си тръгвах през септември, облякох ризата. Ленена. Скъса се. Да знаете, че ленена риза, где не я обличаш три месеца до морето, гние. Добре, че панталоните се не скъсаха.

вторник, 29 декември 2015 г.

НАЙ - ДЪЛБОКО ПАЗЕНАТА ТАЙНА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 ГОДИНА.

  Скъпи сънародници, българе, роме и мюсулмане,
 Използвам коледните празници, та да ви открия най - дълбоко пазените от вас тайни, от 1989 година до днес. Те винаги са били пред очите ви, ама повечето май сте били и си оставате слепи.
 България 26 години се е управлявала от българи. Тя е суверенна държава, с демократична Конституция. Ако я прочетете, ще видите, че всеки българин, навършил 18 години има право на глас. Когато отиде да гласува, според това, колко, и за кои сте гласували, избирате кой да ви управлява през следващите 4 години. Може и по - малко, ама повече не може. Тук не е Русия, да един да управлява пожизнено.Гласува се само за българи. От българи. Не се гласува за Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Не могат да гласуват Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Така, че вие избирате.
 А после тоя, где е избутал на преден план тия, где избирате, почва да ви пълни главите със Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. Та да може на следващите избори пак да гласувате за тия, где той избута напред. Той е оня, где ви краде парите от данъците и от евроданъците. А вие псувате Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. И се оплаквате. През сълзи. Че нема. Нема пари, нема работа, нема здраве, нема образование, нема съд, нема прокурор, нема полиция, нема армия ... Нема и нема.
 А може да има. Просто трябва да си отворите очите и да не ви е страх. Тогава ще видите, че държавният служител също го е страх от вас. И то повече. Защото тях ги е страх единствено от това, да не загубят спокойствието и  сигурността, где я има благодарение на вас. Где не смеете да се озъбите, а стоите чинно навели глава пред чиновника, що не се сещате, че той зависи от вас, а не вие от него. А после ревете от Сорос, САЩ, евреите, масоните, тамплиерите, илюминатите и рогатите. И ревете, че нема здраве, нема образование, нема съд, нема прокурор, нема полиция, нема армия ...
 И друго. Сорос не ви краде. Вие добре виждате кой краде. Манете големите крадци! Почнете от селските кметове! От общинските служби! Отнякъде трябва да се почне. После ще дойде ред и на големите. Те се крепят на дребните. И най вече на страха.
 А най - добре е да почнете от вас. От изхвърлянето на боклука. Домашния боклук. Само у кофите за боклук. И от превишената скорост и дребните тарикатлъци. С дребни тарикатлъци се не борят големите тарикати. Те са на ваша издръжка, а не вие на тяхна.
 Та накрая да обобщя:
 Не държавата е направила от вас това, което сте. Вие правите държавата това, което е. И което тя прави с вас.
 Весели празници!
 пп.Дано и догодина не сте като рибките на снимката!

От Роси Антов

петък, 18 декември 2015 г.

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ОТ ДЕТСТВОТО НА ВЛАДИМИР ПУТИН.

 Гледах оня ден как Путин отговаря на въпросите на журналисти. Исках да видя един велик човек, на който се кланят 86% от руснаците и 33% от българите. И кво видях. Руснак. Нито хубав, нито грозен. Нито много умен, нито много глупав. Каза некоя и друга истина, некоя и друга лъжа, ама нали се сещате, че го не каза Иван Петров от село Балей, а лидерът на Русия.Част от журналистите го гледаха с любов, други с омраза, ама най - много го гледаха с иронични усмивки. А аз си мислех, че лидерите са същите като нас, преди да станат лидери. После повечето стават идиоти. Некои стават масови убийци, други ядат сърца, трети се борят за мир и любов. Та реших да ви разкажа истинската история за детските години на Путин.
 Имало една детска градина, с деца и лелички. Там ходело и едно момченце. Владко. Децата си делели закуските, делели и с него, а той се пристрастил към мазните филии. И разбира се заякнал. Един ден си играели, а той видял, че Киевчо си играе с една пушка, кримка, на батерии, която му бил подарил лани. И понеже бил по - як си я взел. Децата видели, ама понеже били хилави, не можели да му кажат нищо. Казали на лелките, Владко казал, че лъжат и че прав е той. Понеже децата били слаби и не искали да го бият, само спрели да си делят закуските с него. Спрели и да играят. Той си поиграл с кримката, ама батериите И паднали и останал без играчка, що нямал пари за нови. После надонесъл от дома си танкове, самолети, ракети и по цял ден бръмчал.  Един ден счупил самолета на Нидерландко, и хептем останал без приятели. Децата му били сърдити и не играели с него. Той се ядосал и почнал да ги ръга в ребрата със самолетчетата. Редовно със синини се прибирали Шведко, Естонко, Литвенка и Латвенка. Ама само се оплаквали, и никой не смеел да му посегне.
 След време в детската дошли Османко, Асадчо, Иранчо и Хизбуланчо. Той се сприятелил с тях и вече имало с кого да си играе. Ама пусти навик. Почнал да ръга Османчо у ребрата. Османчо търпял два три дни, ама накрая се ядосал, и тъй като още не знаел колко силен е Владко, му счупил самолетчето и му обърсал един шамар. Владко ревнал и тръгнал да се жали. Ама лелките били разбрали, че много лъже и не му повярвали. Децата пък даже не искали да го чуят. Ревал Владко три дни. Немало вече мазни филии, батерии за играчките и приятели. Така става с яките деца, где налитат на бой.
 После не знам кво станало. Май го изгонили от детската.

сряда, 9 декември 2015 г.

НЕВЕРОЯТНО НАУЧНО ОТКРИТИЕ. ИСТИНСКАТА ИСТИНА ЗА КОМТРЕЙЛСА И ПОРАЖЕНИЯТА ПОД НЕГО.

 Напоследък все по - често се появяват статии, где се опитват да обяснят явлението комтрейлс. Демек следите след самолетите в небето. Затова аз ще се опитам, да го обясня на разбран език.  Комтрейлс е необикновенно природно явление, що ако беше обикновено, щеше да го има преди да има самолети. Използва се, за да се убедят неверващите у световната конспирация, че световна конспирация има. И че световните конспиратори пръскат химикали, за да тровят световните неконспиратори. Предполага се, че конспираторите управляват световните ветрове, дъждове и снегове така, че химикалите да падат на главите на неконспираторите.
 Та след направените от мен и още десетина световноизвестни учени опити, реших да ви разкажа за експериментите, които направихме.
 Първо взехме една печка. Заредихме я с дърва и ги запалихме. В началото от кюнеца се появи много комтрейлс, който се издигна нагоре, но вятърът бързо го раздуха. После в същата печка сложихме кюмур. Комтрейлса бе по - плътен и по - миризлив, но и него го раздуха вятъра. Направихме опит и с нафта у нафтова печка. Пак същия резултата. Накрая сложихме в едно пернишко кюмбе самолетно гориво. Същия резултат, ама и малко мирис на опърлена коса. Следата се задържаше за малко, и вятърът я раздухваше. После на един академик от БАН му хрумна да сложим на печката крила. След като ги монтирахме, заредихме самолетно гориво. Когато го запалихме, печката излетя и остави такъв комтрейлс, какъвто не оставя и СУ 24. Направихме същия опит и с ракетно гориво. Резултатът бе същия, ама опърлихме и кучето на ръководителя на експеримента.
 После решихме да направим опит с балон, пълен с хелии. Излетя. Никакъв комтрейлс. После балониерът почна да ръси най - отровните химикали, измислени от човек, от коша на балона. Никакъв комтрйлс. Същият експеримент бе направен с делтапланер и същия резултат. Накрая всички учени стигнаха до единодушно заключение:
 Комтрейлсът е пеобикновено природно явление, при което след крилата печка остава дим от горивото, где кара печката да лети. Ако духа, димът се разсейва бързо. Ако не духа, се разсейва по бавно.
 Установен бе и един страничен ефект:
 Когото молекула дим от летяща печка, падне на празна глава, не я пълни, а я кара да вижда илюминати, ХАРП, бели мишки и разни други такива неща.

петък, 4 декември 2015 г.

ВЕЧЕРНИ РАЗМИСЛИ.

Некой хора умират от кеф да се возят легнали по гръб и отрупани с цветя, а зад тях да върви пеш една сурия народ.
Приятна ви вечер!

сряда, 2 декември 2015 г.

ЗА МАЛОУМИЕТО.

 Та чета разни новинарски, пропагандаторски и антипропагандаторски сайтове и си мисля, че или не мога да мисля, или че некои не могат да мислят, или че некои мислят, че не мога да мисля. Първо да уточня, че не обичам нито Русия, нито Турция, нито САЩ. Не обичам Путин, Ердоган и Обама. Обичам България, ама не обичам управниците И от последните 70 години. Както и да е.
 Та какво става. Навсякъде по сайтовете на български и руски, се веят руски байраци и се горят турски, американски, натовски и европейски. Ни един изгорен руски. Бре, мама му стара!? Що така!? Тук има нещо. И се връщам 2 -3 години назад.
 Русия бе у нормалния свят. Свят, отворен пред нея и за нея. Един долар се разменяше срещу 33 рубли. Демек 1000 рубли за 30 долара. После Путин си взе Крим. Доларът вече се разменяше за около 60 рубли. Демек 1000 рубли за  16 долара. После почнаха да освобождават руснаците у Донбас, и курсът се закова. В резултат на руските победи, заплатите и пенсиите в Русия се изравниха с българските. Преди няколко седмици Русия спря  газта за Украйна, Украйна спря тока за Крим, и кримските руснаци заживяха прекрасно. Даже и топла храна на опашки почнаха да получават. Значи победителите и победените заживяха по зле. Чудя се, благодарение на кого и защо!?
 После Асад покани Путин. Да освободи Сирия. И се почна освобождението. Путин освобождава поканен, другите освобождават непоканени. Ама руснаците забравиха, че има граници, и караха направо през Турция, та да бомбардират турци у Сирия. Същото, както би било ако Украйна покани Турция да я освободи, а турците да прелитат над Русия, та да пускат бомби над Донбаските руснаци. Дотук добре. Ама пустите турци, где не четат български сайтове, взеха че свалиха руски самолет. Ако бяха чели, щеше да знаят, че руските самолети са супермодерни и несваляеми, ама не четат, а пуцат. И се почна наново. Санкции, заплахи,
лъжи ...
 А крайният резултат е плачевен. За великият Путин. Победителят. Пак е сам. Далеч от нормалния свят. Както и да е.
 А днес 1000 рубли се разменяха за 14.89 долара. Демек един долар за 67 рубли.
 Едно знаме струва 5 долара. Тоя, где гори чужди знамена, сере на своето.


вторник, 1 декември 2015 г.

ПИСМО ДО Б. БОРИСОВ.

 Другарю Борисов,
 За последно ти писах когато ме пратихте да паса агнета по северозапада. Днес ти пиша, притеснен за здравето ти, и имайки една молба към теб.
 Не знам какво стана докато бяхте в Китай, но за два дни изприказвахте толкова глупости, колкото не си казвал за цяла година. Дано това се дължи на оризовите питиета где сте пили и на лястовичите гнезда и кучешките деликатеси, где сте яли, а не е нещо по - сериозно. Дано скоро ти мине. Виждам, че вървиш към подобрение. Как само изкомандва кметовете да станат, а! И как скокнаха като кученца. И как им потекоха лигите. Дано се оправиш бързо, та де не се товари здравната каса!
 Та на молбата ми. Спомни си как ръфаше филията със свинска мас и виж какъв мъж израсна! Канара. Убав. Умен. А сега кво ти стана. Дали искаш да ми спреш сланинката и ракииката? Недей. Те са спасили България. През 500 години турско сме оцелели благодарение на тях. Иначе биха ни потурчили, ама ако от вярата сме се отказвали, от ракията и сланината не сме. Те може да ни спасят и сега. Я турете 27 скари на женския пазар, а на тях цел ден да се премята сланинка. Каращисана с месце. И месце със сланинка. Мюсулманин нема да припари, камо ли терорист. Я задължете кметовете да се пече сланина у всеки град, у всяко село, квартал, махала... Тогава ще се разбере за що иде реч. А свиневъдството ще цъфне. Като при бая ти Тодор.
 А в частност, не ме лишавай от единствените ми удоволствия, где ми останаха у тоя живот.
Те не са много. Да пална една цигарка до огъня. Да отпия малко греяна ракия и да замезя с малко пушена сланинка. Розовожълтокафява. А на огъня да се върти шиш с мръвки от врата. Ивица месце, ивица сланинка. Ивица месце, ивица сланинка. И после да отпия от онова вино. Дивото. Черен отел и виала. И да резна парче полуизпечено месце от шиша, где още е до огъня. И да замезя. После пак и пак.
 Това исках да ти кажа. Па ако щеш направи винетките 500 лева!
 ПП. Катя от околовръстното каза, че ти е фен. Ще гласува за теб, що още не сте турили данък околовръстно.

НЕПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА КАПКА, СНЕЖИНКА И КУЧЕ.

  В тази история няма поука. Кой я търси, да не я чете!
 Имало една капка вода. Родила се от снега в планината, през пролетта. Нямала спомени какво е била, пък и не я интересувало. Била току що родена. В планината. После се затичала по скалата и се събрала с още хиляда сто тридесет и пет капки. После с още толкова, после с още толкова... И станали поточе. От капки става поток. Уж еднакви, а всяка различна. Тичали по склона, играели си с пясъка, камъчетата и тревата. Тук там подхващали някое есенно листо, грабнато от това, где преди малко е било бряг. Те не знаели, че това, где напролет е поток, през есента е бряг на поток. И не ги интересувало. Те знаели, че там къде тече вода, е поток. И капката била щастлива. Спирала в някой вир, говорела с рибките, с рачетата и с някое жабе. Зелено. После пак хуквала с другите капки.
 После стигнала един язовир и се спряла да почине. Било вече лято, но тя не знаела. Пък и не я интересувало. Била щастлива. Играела си с двеста и седем къпещи се деца, една гладна видра, седем корморана, два щъркела и три диви патици. И си говорела с тях, що не били мълчаливи като риби.
 После дошла есента. Птиците се скрили, видрата отишла по реката, а децата тръгнали на училище. И тъй като капката вече не правела щастлив никого, се натъжила. И си спомнила, че преди да стане капка, е била снежинка. Винаги, когато капките са тъжни, защото не правят никого щастлив, си спомнят какви са били преди да станат капки.
 После капката се качили на последния лъч есенно слънце и отишла на един облак. После станала снежинка и полетяла към земята. И тъй като не искала да стои цяла зима в планината, та да направи някого щастлив чак напролет, се чудела и маела, где да падне. После видяла едно дете да води куче и литнала към тях.
 И паднала на мокрия, топъл, черен нос на кучето. И се изпарила. Кучето кихнало, а детето се засмяло. После пак кихнало, а детето пак се засмяло. После паднало едно кихане и един смях, где край нямали. Що снежинката била станала вълшебна снежинка. Щастието, где раздавала било заразно.
 Та да знаете, тая зима да се не криете от снежинките. Ако искате да сте щастливи. Има и вълшебни. И ако видите някое кихащо куче, се усмихнете. Кучетата може да кихат, та да ви накарат да се усмихвате, а не да дирите щастието. То е пред вас. У една снежинка, паднала на носа на едно куче, което кихнало и направило едно дете щастливо. Децата не търсят щастието. Те просто умеят да са щастливи.
 Това е.

 Р. Антов

понеделник, 30 ноември 2015 г.

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ РУСИЯ. И ЗА ОГЪЗВАНЕТО.

 Едно време обичах Русия. Тогава тя бе една най - обикновена република у СССР. Тя ни бе освободила от турците. После СССР от фашистите. Той бе приютил героя от Лайпциг. Той сам бе победил Германия. Павлик Морозов, где предаде баща си, ми бе за пример. Павел Корчагин, Зоя Космодемянская, Матросов, Мересиев ... После СССР бе погребан. Ама Русия остана. Оттук, оттам се чуха приказки, че Левски и Ботев не са я долюбвали, ама кви са Левски и Ботев. Българи. А който обича повече България, отколкото Русия, не е българин. Да го знаете от мен. Кой обича Русия, нема право да обича друг. Разрешена е да обичаш само нея. А доказателство за обичта, е омразата. Трябва да мразиш. Да мразиш ЕС, НАТО, САЩ, Сорос, Немцов, евреите, мюсулманите, гейовете, терористите, антитерористите, джихадистите, антиджихадистите и папата. Папата не е православен, затова. Православни са единствено руснаците. Те вярват в бог. Техният бог е този на снимката. Преди беше Сталин. По - преди Ленин. Същият Ленин, антихристът, чиято мумия стои насред столицата на най - православната държава, погребана по древноправославен ритуал. Май трябваше да намразя и България, за да обичам Русия.
 Та както казах, обичах Русия. Като мразех. После Русия си взе Крим. Нема лошо. После в Донбас стана страшно. Русия тръгна пак да воюва с фашизма. И нещо в мен се пречупи. Вече не я обичах.
 Сега нито я обичам, нито я мразя. Не обичам единствено тези, где ми казват кого да обичам и кого да мразя. Що обичат Русия. И са готови да се огъзят. На Русия. По православному. Същите утре ще се огъзят на Турция. Пак по православному. Що са истински българи, а не като Ботев, Левски и Стамболов.

петък, 20 ноември 2015 г.

ПО СЛЕДИТЕ НА ДЖИХАДИСТИТЕ. НЕВЕРОЯТНО ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ.

Стотина джихадисти тръгнали да организират атентати у Мюнхен. Пътем се отбили в Аушвиц. Поогледали музея там и половината се върнали. Другата половина продължили. Стигнали Германия и се отбили в Дахау. Поогледали музея и кротко продължили към Париж. Да поогледат Лувъра.

неделя, 15 ноември 2015 г.

ЗА МАЛОУМИЕТО НА УМНИТЕ.

 От доста време не съм сядал да пиша, ама пак взе да ми писва от написани малоумия и сядам да пиша. Знам, че малоумните нема да разберат това, где напиша, умните нема да искат до го разберат, затова си го пиша така, че да се разбера сам. Видях тази снимка. На връщане от Италия събрах тези камъни от река Морава, налепих ги до река Огоста, и ги пратих до река Тимок. Та се сетих.
 През първата половина на 20 век, на един континент имало граници. Зад и пред тези граници живеели хора. Говорели на различни езици, ама били хора. После границите им станали тесни. Почнали да ги разширяват. Разширявали, прекроявали и след двадесетина години ги прекроили. Зад и пред новите граници, живеели хора. Говорели на различни езици, ама били хора. После едните започнали да строят комунизъм, други се почувствали по - хора от хората, а третите не им се вярвало, че некой луд пак ще почне да прекроява граници. Ама почнали. И се почнало. И се свършило. Когато се свършило, хората останали със стотина милиона по малко. Границите си останали.
 После некой разбрал, че бедите идват от границите. И започнали да ги заличават. Една по една. 50 години не пукнала пушка. После припукала по балканите, ама барутът бил мухлясал и бързо засекла. Изтрепали се има нема 100 000 човека.
 И когато таман да се прегърнат, некой се сетил, че може да си прибере нещо, где го е подарил. И си го е прибрал. И се почнало. Тихо и мирно. От изток. Както преди 75 години.
 После неколко ненормалника утрепали насред Париж 200 човека. После почнали да градят граници. После ще почнат да ги прекрояват. И понеже за 70 години без сериозна война сме увеличили прираста, ще трябва да се намали бройката. С 50-100 милиона. Сега е по - лесно.
 Та като некой иска граници, да помисли! Нема нищо вечно. Особено граници. И хора.


четвъртък, 12 ноември 2015 г.

ПОЛИЦАИ, ВИНЕТКИ, НЕНОРМАЛНИЦИ И ПРОСТИТУТЧИЦА.



 Тия дни се нагледах на полицаи, винетки и ненормалници. И трите неща не са ми присърце, особено първите две. Но не мога да си кривя душата, и да не призная на полицаите, че постъпиха като те смятат за правилно. И се радвам, че успяха. Въпреки, че 7/8 от българите скочиха срещу тях, те показаха няколко неща. На всички.
 1. Кой е подписал договор, трябва да го спазва, даже да не му изнася.
 2. Когато една група хора са единни, няма начин да не успеят.
 3. Показаха, в каква смешна и жалка държава живеем.
 Не ме разбирайте грешно. Далеч съм от мисълта, че всички от тях заслужават тези привилегии, за които са подписали двустранен договор с държавата. Далеч съм и от мисълта, че не ги заслужават. Ама и аз не заслужавам, да съм у закона, а некой да е над закона.
 Както и да е. После целокупно изревахме срещу новите цени на винетките. Що както плащаме заплатите на полицаите, така пращаме винетките, а стоката, где плащаме е ниско качество. Качествена е само за тоя, где печата винетките и за тоя, где продава винетките.
  Както и да е. 43% от парите ни отиват да плащаме на държавата. Както и да е. Лошото е, че после държавата плаща с наще пари това, где аз не искам да плаща. Плащаме загубите на НЕК. Пращаме загубите на БДЖ.. Пращаме за ЦКБ, що некой, где му плащаме, не си е свършил работата... Плащаме на фирмите на некой пет пъти по - скъпо, що е човек на некой държавен човек. С данъците си... Отделно пращаме такси, такси и такси. За една здравна книжка пращаме 40 лева. Ако не живееш у града, добавяш транспортните разходи. Ако си намериш работа, плащаш сто лева, та да изкараш необходимите документи, та да почнеш работа. Обикновено са взети назаем, и се връщат на първа заплата. Обикновено първата заплата е 300 лева. Понякога и не ти я дават. А инспекцията по труда проверява контактите у магазина.
 Та ми писна. От ненормалници. Поне полицаите ви показаха, как трябва да се случат нещата. Да искате. Ама заедно. Нема значение дали си професор, даскал или овчар. Кат нема кой да пасе овцете, нема сирене за овчаря, ама нема и за чорбаджията. Овчарят ще загуби по две кила на ден, ама чорбаджията по сто. И все някак ще се разберат. Сирене има, ама нема кой да иска.
А я си представете затворени за месец училища у цела България? Що всички даскали искат това, где трябва да искат. А хлебарници? Мале, а кръчми затворени си представете!? За седмица само!?! Косато ми настръхва.
 Не ми е писнало само от Катя, на околовръстното. Тя винаги знае какво иска. 15 или 20 лева. И дава това, за което се плаща. Ни повече, ни по - малко. И нито обича, нито мрази. Работи.
ПП. То у Гърция даже овце и овчари нема, ама сирене има. Що умеят да искат. И ги не е страх, че ако искат много, ще им приберат гегата и яморлука, и ще останат без сирене.

неделя, 8 ноември 2015 г.

ПРАЗНИКЪТ НА ДУШЕВАДЕЦА У ГРОБИЩАТА.

 Обажда се колегата. Да му взема нощната смяна. Няма проблем. Когато някой те помоли да му вземаш нощната смяна, работата е сериозна и не търпи отлагане. Или трябва да поебе човек, или да се напие. Ако ти се обадят за дневна, явно ще правят някакви глупости. Я дърва ще цепят, я ще копаят, я друга некоя щуротия.  Карам я, прибирам се, лягам и таман заспивам към обяд, телефонът ме буди:
 - Здрасти, братчед! Ако нямаш работа, да те закарам до село! След час съм при теб.
 Още несъбуден му казвам когато стигне да се качи до мен, па ще видим. Работа имам. Неотложна. Да спя два дни.
 След два часа сме в нас. В къщата до реката в планината. Нашите са по двора. Редят дърва. Майка се усмихва и задава дежурния въпрос:
 - Сам ли си?
- Здрасти. Сам.
Баща ми донарежда предпоследния наръч дърва на идеалната правоъгълна купчина и ми подава ръка:
 - Здрасти! Добре дошъл! Както винаги, идваш точно навреме. Остава и ракия да си пропил.
Взимам последните 3-4 цепеници и ги нареждам старателно на купчината.
 - Здрасти! Е па не е ли баш навреме? Да ви довърша работата. Не съм пропил. - и опъвам от цигарата.
 - Ти сигурно и цигарите си отказал? - се смее той и пренарежда цепениците, где съм наредил.
 После се сещам, че днес ни е светец. Свети Архангел Михаил. На едни вади душите, други ги пази.
 После съм на гробищата. Хората отдавна са се разотишли. Скоро слънцето ще залезе. Може да ви звучи перверзно, но обичам гробищата. Сякаш  там има някаква сила, която те издига над нещата. После тръгвам по гробовете. Близки, приятели ... После стигам до гробовете на баба и дядо. Винаги те са последните. На баба паля свещ, а на дядо цигара. Пушеше като комин. И си спомням миризмата в стаята им. На тютюн, кафе с леблебия и току що нарязани дърва. Обичах да стоя там и да ги слушам. По цял ден. Там се криех, когато трябваше да ям бой. После се криех, та да пуша. Невероятни истории. За хора, караконджи, планина, иманета, река, лов ...
 Цигарата на стареца е изгаснала и я паля пак. Аз паля още една. И гледам. Тук посадена ябълка. Там праскова. По - далеч череша. Посадили са им това, где явно са обичали. От донесеното днес, не е останало нищо. Прибрали са го циганетата. Винаги съм правил забележка на мама, когато ги е гонила, да не пипат жертвоприношението, оставено на гроба. По - добре да го изядат те, отколкото псетата.
 После паля трета цигара. Слънцето се е скрило. И си мисля, колко са прости нещата. Раждаш се, живееш и мреш. Ама е страхотно, когато вече те няма, некой да ти запали цигара. Некой, где е останал след теб, с теб.
 После се прибирам.

петък, 6 ноември 2015 г.

НЕВИЖДАНА ТРАГЕДИЯ ЩЕ СПОЛЕТИ БЪЛГАРИЯ. ДА Я СПАСИМ!

  Никога не съм вярвал в световни заговори, зидари, мазачи, масони, илюминати и темподобни глупости. За пръв път такава мисъл ми мина през главата когато бежанците плъзнаха към Германия. После когато Русия удари ИД, около ИД. После НАСА намери вода на Марс. След това  падна самолетът над Синай. После Горанов резна полицаите. И вече и на децата бе ясно, че се крои нещо грандиозно. Само, че не знаех какво. Следях световната и националното преса, и нищо и нищо. До днес. Днес най - случайно попадам на кратка новина в регионалната преса. Вестник "Марица". Кратко и ясно. Ще закриват пивоварна " Каменица". У Филибето. Да оставим това настрана, ама и музей ще откриват там. И се сетих за Швейк. Оня, същия, где бе казал, че правителство, где вдигне цената на бирата, е обречено.
 Направих бърза историко - икономическа справка, и нещата се оказаха доста по груби. Много правителства са си отишли, когато са увеличили цената на бирата. Но две държави са направили огромната грешка, да затворят пивоварни. Едната е СССР, другата НРБ. И двете вече са в историята. От едната остана РФ, а от другата РБ. И останаха, защото на мястото на пивоварните не направиха музеи, а взеха тухлите, за да направят казани за ракия и водка.
 След това не беше никак трудно да се сетя за бъдещето. Искат да унищожат Родината ни. В деня, когато на мястото на пивоварната направят музей, България ще изчезне от картата на света. Завинаги. Държава, у която затварят пивоварна, та да направят музей на пивото, не е държава. И не трябва да е държава. Народ, где не пие бира, не е народ. Ако искаме да оцелеем, трябва да спасим пивоварните. А спасението е пред очите ви. Трезвениците още утре сутринта да изпият по бира. Препилите тази вечер да изпият по пет, та да изтрезнеят. После да се напият с ракия и вино, та да не направим и от винпромите музеи. После пак да изтрезнеят с бира. И ще напълнят бюджета. Ще има за милиционери, пенсионери, концесионери, пионери и бултериери.
 Българи, спасете България! Политиците ви спасяват Шотландия.
 ПП. Табелата нема нищо общо ни с пишещия, ни с написаното. Па може и да има.

сряда, 4 ноември 2015 г.

ГРУПОВО ИЗНАСИЛВАНЕ НАСРЕД СОФИЯ.

 Помните ли това момче. Михаил. Утрепаха го преди повече от година, заедно с още 14 човека, у една взривна фабрика, у дивия северозапад, на територията, где едно време е имало държава. След взрива се появиха журналисти, показаха уморени и утрепани от живота хора, вдигнаха рейтинги и си отидоха. Сега колко човека си спомнят това? Но както и да е. Сетих се за него, защото гледах телевизия. 32  загинали в дискотека. Дадоха как румънският премиер казва, че ще подаде оставка. 20 000 румънци му я поискаха. Ако не беше я подал, щеше да я поискат 40 000, после 80 000, после 160 000 ... Корупция. И на кино. А при нас е ясно кой и с чия помощ ги изтрепа петнадесетте, но никога няма да понесат отговорност. В нормалните държави е тъй. Чорбаджия - у пандиза. Всички, подписали разрешителните му - у пандиза. Съдите, върнали лиценза му - у пандиза... Ама нема да стане никога. Що си трайкаме. И гледаме протестиращите полицаи. Та за тях ми е думата.
 Първо, не искам да мислите, че съм фен на МВР. Не искам да мислите и че ги мразя. Вече ми не пука. Имам двама, трима приятели полицаи, които са читави хора. Та кво стана? Един малоумен финансов министър реши да реже привилегии, които са им дадени преди 70 години. То беше ясно какво ще стане. Цялата система скочи и плю у сурата на държавата. И я изнасили групово пред очите на хората.То у тая система всички са кръвна рода. Външни лица в нея няма. Затова се крепят. Плю и върху законите на тая държава. Що винаги е плюла върху тях, пазейки ги. Браво на полицаите! Показаха на всички, как трябва да се протестира, за да не ти отнемат нещо. Така трябва да се протестира и когато искаш нещо. Показаха още няколко неща:
 1. Че милицията е била винаги над закона. НЕДОСЕГАЕМИТЕ. Те са убедени, че те са закона. Помните ли оня двуметров милиционер, набит от момиче кинта и петдесет!? Със скъсания пагон?
 2. Държавата се управлява от милиционери, що ако тия милиционери, где протестират, бяха поискали да станат министри, нямаше кой да ги спре. Даже за избори немаше да харчим пари.
 3. Показаха, че няма държава. Те са държавата. Милиционерите. Оня милиционер, где прибира 20 лева у джоба. И оня другия, где продава подписа си за 2 000 лева, та да утрепят 15 човека. И оня милиционер, где взима 4 000 лева, за да не се разбере никога кой утрепа 15 човека.
 Нищо лично към полицаите. Искам пак да им кажа "Браво". Не е лошо да протестирате утре пак! С искане да им увеличат заплатите два пъти. Защото съм сигурен, че не им стигат. Казвам го сериозно. Ама да вземат и поканят и даскалите да протестират с тях, за техните заплати! Защото съм сигурен, че и на тях не стигат.
 ПП. И следващият път налагайте по - слабо ранобудните студенти! И те са хора като вас, само че доста по умни.

неделя, 1 ноември 2015 г.

ПЪТЕПИСАНИЕ. ПО СТЪПКИТЕ НА ДЕДО ВАЗОВ.

 Петрохан си е Петрохан. Невероятна вода и заскрежени дървета. Минавам го със завързани очи. Карам по южната дъга на околовръстното. Столичното. И виждам на табелата над пътя:
МЕЗДРА 48 км. Не ми се вярва, що е поне на 100, ама на връщане решавам да мина от там. Никога не съм минавал.Таман да видя, какво е видял дядо Вазов. И на връщане свивам към Мездра.
 Първото населено място е Нови Искър. Май е град, ама там живеят най - големите селяни. Сигурно не са чували за предимство, мигачи, правилник и автомобилен път. Ама за сметка но това имат клаксони, где свиркат когато те изпреварят със 100, а ти караш с 50, що е населено място.
 После почват красотите. Къщи, накацали до небесата. Стръмни баири, канари и гори. И село Владо Тричков. Нито знам кой е Владо, нито кой е Тричко. Не ме интересува. И за да не мина ей така, спирам пред едно кафе до пътя. Отвън една масичка с три стола, гледаща към гледката, где всеки човек трябва да види. Влизам. Зад бара никой. Три следобед.
-Има ли някой? - и чакам.
Явно нема, затова пак подвиквам. На третото подвикване се появява една невеста, где ако се бе усмихнала, може би щеше да е и симпатична. Поздравявам я, що съм расъл у село:
 - Добър ден.
 Тя:
 -Кажете!
 Аз.
 -Дали ви събудих?
 Тя:
 -Кажете.
 Аз:
 - Кафе в пластмасова чаша. И две сметани. Течни.
 Тя прави кафето, подава ми го и хвърля две сухи сметани:
 - Един лев.
 Взимам кафето, побутвам сметаните към нея и подавам един лев.  И тръгвам да излизам. На вратата се сещам, че е сговнила деня ми и се връщам. Тя рови нещо под бара.
 -Извинете!
 Тя се показва, а аз продължавам:
 -Забравих да си взема рестото.
Така ме погледна, че щеше да умра. После 5 минути търси 30 стотинки. После ги оставих отвън. До пепелника. Дано го изчисти, що бе претъпкан с фасове, стояли дни. Половин час седях и гледах. Прекрасен свят. Слънце и усмихнати скали. А поне десет човека минаха до мен. Нито един не се усмихваше. Нито един.
 После продължих. И се натъкнах на странен знак. Синя табела, на която върху пътя за Мездра бе нарисуван бял кръгъл знак, где казваше, че пътя за Мездра е затворен. Обаче пътя за Мездра, где уж е затворен, бе нарисуван върху белия знак, все  едно е отворен. Малко след него спрях и се замислих, дали да се връщам. И стигнах до гениалния извод. Пътят е отворен.Ама са имали само черна боя, затова не са заличили белия знак със синя. Синята им е отишла у предизборните плакати. И бояджията сигурно е бил некой юрист, по некоя програма за временна заетост. Или ядрен физик. Абе некой умен ще да е бил. И драснал човека една черна линия през билия знак. Че пътят е отворен. За умните като мен. Тъпите да бегат на Бучин Проход.
 След десетина километра стигам табела МЕЗДРА 78 км. След още пет, до табела МЕЗДРА 68 км, а след десетина - петнадесет до табела МЕЗДРА 65 км. Така и не стигам до Мездра. От време на време поглеждах към реката и скалите. Ама най - вече следях за табели. На Лакатник, след пещерата, ме чакаше същата табела за Мездра. Не смеех да рискувам, затова хванах през баира за Вършец. Разбрах, че съм си почти в къщи, когато видях табелата за начало на село Горна Бела Речка. В края на село Горна Бела Речка, имаше табела за край на Долна Бела Речка. Само при нас едно село може да почне като Горна Бела Речка, и да свърши като Долна. То и у живата тук е същото
 Та се прибрах. Своге е невероятно красив град, с невероятна природа. Над реката има въжени мостчета. По едното минаваше човек. Има и поне 10 човека и най - малко 60 коли. И едно куче. И една кофа за боклук, где ако некой не я махне, ще у я махне десният фар на некоя кола.
 Това е. Другото от дедо Вазов.
 А аз ще вечерям гъби. Видях ги, докато ползвах един дъб за писоар. До Владо Тричков. У кафето нужникът бе заключен, а не исках да притеснявам чорбаджийката.


вторник, 27 октомври 2015 г.

БОЙ ДО НАСИРАНЕ, НОВИ ЛИЦА И СТАРИТЕ ЦИГАНИ. И ЕДНА ОБРЕЧЕНА НАЦИЯ.

 Те тия дни се изкефих максимално.
 Първо Левски би Черно море. С мъка, ама би. После биха Сидеров. Постановка или не, факт е че отнесе един десен прав. Това ме изкефи още повече. Чакам с нетърпение утрешния ден. Атака събира фенове пред парламента. Антиатака сбира фенове пред парламента. Очаквам здрав кютек. Не ми дреме кой ще победи. Що знам. Накрая ще сме победени всички ние. И тия, где се бият, и тия, где зяпаме. Победителите са известни. Вече 70 години.
 И кой победи на изборите ще ви кажа. И кой загуби. Победиха циганите. Загуби партия Референдум. Що явно някой го е страх от тази партия. Да не би да обърка нечии сметки. А сега всичко е ясно. За електрическо гласуване ще гласуват 240, где гласуваха против електрическото гласуване. Що некой по - умен от тях може да хакне сървъра и да спечели изборите. Що има акъл. Ама те имат пари. И цигани. Умните да одат у чужбина. Тук им требват гладни за пет кебапчета.
 Ама това у "Арена Армеец" надмина всичките ми очаквания. 21 век народа спи на чували с хартия. Най - грамотния, останал в България. И спи, що е сгрешил 90% от протоколите. Изборните. И Мая Манолова отиде да го защитава от собствения си закон. Същият, где една година тия, где я направиха народен защитник, не смогнаха да променят.
 А иначе нещата си вървят. Един утрепал една невеста и майка И, що я обича. Едни пребили една жена. Путин се насра у Донбас и избяга. Сега прави същото в Сирия. ЕС заприлича на цигански катун. Обама гледа и още не проумява за какво иде реч...
 А проектобюджетът за 2016 година е готов. Планирани са два милиарда повече приходи. Браво. Ама са планирани и 5 милиарда заем. За кво бе, джанъм!? Аз се сещам. Една част ще дадете на циганите, а другата ще я откраднете. После циганите пак ще ви изберат. И пак ще крадете, още по нагло. И пак. И пак. И пак... А пред парламента ще се бият. Други ще гледаме отстрани и ще се смеем. Некои нема да се смеят, що нема да има какво да ядат. Ама ще гледат.
 А партия Референдум ще е забравена. И така трябва. Що може да промени нещо. Може да променят нещо два три милиона българи, где са в чужбина.Где избягаха заради циганското гласуване. И где циганите никога няма да им позволят да се върнат. Защото държавата вече е тяхна.
ПП. Рисунката е на едно дете. Дете, где цял живот е в инвалидна количка. Обърнете внимание на рисунката! Това е рисунка на едно дете, где живее в България и никога не е ходило. А майка му му купува моливи и блокчета. За да рисува. С 200 лева пенсия. Те това е България. Догодина ще изхарчи 7 милиарда повече от тая. Познайте колко от тях ще стигнат до него!

събота, 17 октомври 2015 г.

ЦЕНАТА НА ЕСЕННОТО ЩАСТИЕ.

 Смяната ти е свършила. Нощната. Първата, где не си палил цигара. А не си палил, не що имаш воля, а що нарочно си отишъл на работа без пари и цигари. Да нема изкушения. И първата ти работа след работа е да минеш през едно магазинче. Вътре ухае на кафе и на парфюмиранатата, некъпана невеста пред теб. 4 цигари са един лев. У тефтера. После ще платиш. Кафето е 50 стотинки. Навън всичко е мокро. Прибираш се. Във входа ухае на котешка пикня, на къпано куче, на непрекипяло вино и на рекламни материали в пощенска и под пощенска кутия. Когато не си палил 24 часа, вече усещаш ароматите. Един бърз душ и сядаш на терасата. На масата пред теб камъни, още незалепени я по празна бутилчица, я по визитка. И виждаш фаровете на колата си. Забравени. Да светят на слепите духом. За 4378 - ми път. Взимаш два лева, слизаш, гасиш ги, плащаш борча и взимаш още 2 цигари. Да има.
 На терасата кафето е студено. Да не пада емайла от зъбите ти, где ги извадиха оня ден, та да слагат нови. Емайлирани. И палиш.
 И ароматът те връща в детството. При първата цигара. При реката. В киното с момиче и целувка у беседката пред детската градина...
 После се сещаш за хора, где са далеч от теб и ги обичаш, що ги познаваш. И знаеш, че и те те обичат, въпреки, че те познават. Или поне се надяваш да е така. Сещаш се и за хора, где не ги познаваш, а вече ги обичаш. Сещаш се, че трябваше да пътуваш, да събираш камъни и да цепиш дърва на приятел. И после да пиете вино. Младо вино.
 А вали. Ту дъждец, ту мъгла. Есен е. Дърветата са още зелени. Улиците са пусти. Две котета се катерят по купчина мокри дърва, а по покривите стоят премръзнали гълъби. После си наливаш чаша червено. Старо. Полезно е за сърцето. На гладно. И си пиеш хапчетата. У дъжд дърва се не цепят. И камъни не се събират. Що са измамно красиви. Като изсъхнат погрозняват. В дъжда е красиво и грозното.
 Та много се отплеснах. Исках само да ви кажа, колко струва щастието през есента. Точно 25 стотинки.
 Една цигара.
 ПП. Сега се чудя колко струва сърчице, нарисувано на замъглен прозорец.
После ще лепна неколко камъчета.

петък, 9 октомври 2015 г.

СКРЪБНА НОВИНА.

 Въпреки, че съм до болка пристрастен, като безпристрастен коментатор на спортни събития, съм длъжен да ви уведомя.
 Известният боксьор от свръхтежка категория, Путин, който бе печелил само в родината си, се появи на професионалния ринг. В първия рунд, спечели с 3:2 съдийски гласа и за награда получи Крим. Противникът му лежеше на стари лаври и въпреки техниката си, и явното си превъзходство, загуби. На видеозаписа сред рунда, беше видяно, как един БУК сваля Боинг, как руски танкове влизат в суверенна страна, която той обеща да пази и как удря под пояса ката циганин. Въпреки официалната жалба на съперника му, резултатът не бе променен.
 Във втория рунд на негова страна се включиха бежанци. Под претекст, че отива да ги спре, взе почивка в ъгъла си. След почивката нанесе няколко ъперкъта с МИГ 29, двадесетина прави с крилати ракети, и 543 удара с оръдия. Въпреки жалбата, резултатът във втория рунд е 4:1. Петимата съдии единодушно заявиха:
 - Кви правила бе? Тоя се бие. А кой се бие, определя правилата. Що се не биете и вие, а подскачате като балерини по ринга!? Нас ни не интересува, дали прави айфони и кво, и колко яде и пие. Правилата не ги определят тия, где приемат бежанци. И где правят гейпаради.И где дирят вода на Марс. Ценности търсите, а се не биете. Ценностите определя  биячът, а не поетът...
 Сега предстои третият рунд. Няма никакви шансове, Путин да бъде победен по точки. Ако противникът му не го нокаутира, ще загуби пояса си, феновете си и половината си ухо.
 ПП. Отивам у залата. Да викам за моя боксьор. Путин не е моя.

НЕЩО КАТО НИЩО И НИЩО КАТО ВСИЧКО

  Преди това сте спрели СИМ 1 и СИМ 2.  Точно 532  километра.От блока ви, до " Болата". Девет часа и три кафета. Не бързате за никъде. Есента още не е златна. Ама може и да е, що я не виждате. Тъмно, чистачките трият мъглата и "Z rock" ви кара да пеете колкото сила имате. Що няма кой да ви чуе. Вие да не сте Иве, та да ви слушат. Ревете горе долу като Слави Трифонов.
 На разсъмване сте на вълнолома. Вдясно. Под пещерата. Морето е будно. Чисти водорасли, умрели раци и миди. Чисти се и от лятото. Кофички от кисело мляко, пликове и бутилки без писма. На плажа ви посреща плажното куче. Всеки плаж си има куче пазач. Есен, зима и полет. През лятото не може да го опази от диваци, затова го няма. Гледа Ви с подозрение, но след като му давате нахапаната наденица, где сте взели снощи от Български Извор, вече сте първи приятели. Същата оная наденица,где ухае божествено, ама не може да се яде.
 После почва ритуалът. Обикаляте плажа и търсите. Есенният вятър е отвял пясъка и бързо намирате търсеното. Една монета от лев, и една от 50 стотинки. Боговете на морето са благосклонни. Хвърляте ги зад вълнолома. Пушите. Гледате зайчета до хоризонта. После вадите такъмите от багажника. Неопренът ви е отеснял с 10 кила, ама още става.. Добавяте на колана още едно парче олово, проверявате бутилка, жилетка, апарат... После я надявате. Водата е по - топла от вятъра.
 И после отивате в един друг свят. Тишина. Попчета ви гледат опулено. Морски кончета и игли стоят мирно. Криви раци се крият под камъните. Миди дишат вода, а рапани хапват миди. Водораслите се веят като знамена. Някоя медуза ви целува по устните. Горещо. Друг свят. Нечовешки красив... Що още не сме го заселили.
 Плувате, пълзите, водата хладно, но нежно ви гали и обичате целия свят. После посядате до една канара. Вече сте част от тоя свят. Извънземно земен. Приятел сте с всички. Социална мрежа с вселената. Попчета се крият под краката ви. Рак се чуди, дали да ви защипе, що сте му заели мястото. Кончетата са готови да ги яхнете. Нечовешки човешко. Неволно посягате за цигара. Те това е лошото. На десетина метра под водата трудно се пуши. После хващате малко миди, пет рака и пет попчета. И излизате. Втората бутилка е там...  220 атмосфери въздух. За утре. Що утре ще има, даже и вас да ви няма.
 Сбирате малко дръвца и се качвате пред пещерата. Палите огън, и съжалявате, що не сте изкупили всички пеевски вестници. Накрая плахо гори. Вадите ламарината от багажника. Докато се разгаря, си правите легло на скалите в пещерата. Това лято не са я насрали. Намирате и един по - мек камък за възглавница. После на ламарината отиват мидите, раците и попчетата. И се сещате, че сте забравили кепчето за скариди.
 После на вълнолома спира кола. Слизат момче и момиче. Гледат бутилките, жилетката и номера на колата ви. Явно ви мислят за избягал от някой психодиспансер. После се качват при вас. Турчета. Брат и сестра от Добрич. После ставате приятели. Морето е съвършената социална мрежа. Чашките от кафе са измити със солена вода, а една бутилка бяло вино, где сте взели за всеки случай е отворена. Бяло вино, миди, раци и попчета. Бистре, не си им била учителка.
 После телефонът ви звъни. Оня, със СИМ 3. Где го знае само един човек. И где почти никога не звъни, защото никога не се изключва. И где никога не му звъните. Даже не знаете номера. Никога не сте го знаели. И где ви се ще, никога да не ви звъни. И где ви звъни винаги, когато ви се ще, някой да ви звънне. И отсреща:
 - Къде си?
 Въпросът на въпросите. И въпрос, где не чака отговор. Защото е въпрос - отговор. Нищо и всичко... Нещо като живота.
 След половин час тръгвате. Пред пещерата остават момичето и момчето. С указания, къде да приберат ламарината. За напролет. Март, април...
 На другия ден сте пред блока. Точно 666 километра. От " Болата".

Р. Антов

понеделник, 28 септември 2015 г.

КАК С ЕДНО ЗАВИРАНЕ, НА ЕДНО ПАРЧЕ НАДЕНИЦА, НА ЕДНО МЯСТО, СПОМЕНИТЕ СЕ ВРЪЩАТ.

  Обичам да пътувам.  Обичам да пътувам сам, когато вали. Обичам да пътувам когато пътувам, що така ми се ще, а не, що така трябва. И да се радвам на всичко, що всичко е ново.
  Някакви 50 - 60 километра. Зелени поляни. На две три места пасат по стотина крави. Пасат овце. После пътят тръгва към планината. Знам, че е там някъде, ама се прави на интересна и се крие зад дъжд и мъгла. Пътят се вие през дъбова гора, а вляво под него рекичка. Малка. На един завой стадо кози. Зло куче погва колата и лае. Отварям прозореца и лая и аз. Карам бавно и се надлайваме. После крайпътна отбивка. С навес и чешма. До голяма река. Винаги спирам и пуша цигара до водата. Спирам и сега и тръгвам. Ама не стигам, що пред мен има едно ...
  Те това седнах да ви напиша у фейса. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Отварям го, а най отгоре некаква хвали наденицата, екологията, културата и здравеопазването при бай Тодор. По долу клип. Путин кара комбайн, и български патриоти го величаят; И хубавите мисли се изпаряват. И ето какво решавам да напиша.

   Ще пиша първо на кмета.
  " Г - н кмете. Прекрасна отбивка сте направили. Обаче проектантът не е чел Дарвин. А Дарвин е казал, че ако на една отбивка нема тоалетна, след три години отбивката еволюира в нужник".
  На Путин ще напиша следното:

  " Другарю Путин, велик сте. Управлявате велика страна и огромен комбайн. Руски. У село Гълъб циганинът управлява един американски комбайн, где нема нужда да се управлява. Управлява и една циганка и пет циганета. Ама другарю Путин, Гълъб прибира с него царевично зърно. Вие с вашия прибирахте стебла за силаж. Уволнете си рекламния агент. Поне неколко кочана царевица да бе окачил по кукурузните стебла. Ние знаем, че у Русия кукуруз немате. Американска идиотщина.".
  А поста на оная първата ме поизпоти. Та се зачетох у гуглето. А там пише, че растежа на зеленината е право пропорционален на въглеродните емисии. Демек повече газове, повече дървета. Едно време немаше коли да цапат въздуха, затова дърветата растяха бавно. А липсата на дървета води до липса на хартия. Липсата на хартия води до липса на книги, а липсата на книги води до липса на култура. Едно време растяха точно толкова дървета, та да издадат томовете на бай Тодор. За " Млада гвардия" се внасяха от СССР. За Алиса, малкия принц и мечо Пух немаше.
  Ама ми направи впечатление друго. Наденицата е била суперкачествена, здравеопазването страхотно и без пари, а сме живели средно с три години по - малко от днес. А днес немаме здравеопазване, а имаме отровни храни. Нещо куца. И като размислих, се сетих. Най - вредно за живота е наличието на бай Тошо, и в частност на социализма.
  И в заключение, за тия где жалеят за аромата и вкуса на кучешката радост от онова време:
  Вземете си от магазина парче евтина наденица!
  После си го наврете отзад!
  После го помиришете!
  После го изяжте!

  Така ще си припомните най - добре.

неделя, 27 септември 2015 г.

НЕКОЛКО СЪВЕТА ЗА МЪЖЕ, ГДЕ СИ ГОТВЯТ САМИ.

  Няколко съвета за мъже, где си готвят сами.
  1. Яйца се варят с черупките. Пържат се с най - много 1/3 от черупките.
  2.Пилешка супа се прави от пиле, на което предварително са махнати всички пера. Пиле се пече, ако предварително сте махнали поне 2/3 от перата.
  3. Боб яхния се прави ако сварите боба у достатъчно вода. Ако водата е малко, се прави печен боб.
  4. Картофи се пекат у фурна, а не на котлона. Най - хубави са печените картофи със свински ребърца. Най - хубави са печените картофи със свински ребърца, ако въобще нема картофи.
  5. Риба се пържи в много олио, което е загрято предварително. Когато я слагате в олиото, от нея трябва да капе вода. Така едновременно пържите пръсти, очи и устни.
  6. Оризът никога не се мие преди готвене. Така едновременно готвите цял ориз и нишесте от ориз.
  7. Кафе в джезве се вари, ако сте до джезвето. Иначе половината се пече.
  8. Това лук, чушки, домати не стават за готвене. Съсипват всички манджи. Стават за салата. Ако са прекалено едри, се разрязват на две.
  9. Вареното сирене е отвратително.
  10. Нито едно ядене не се приготвя с алкохол. Нито едно! Съсипването на алкохол у кухнята, се преследва с цялата строгост на наказателния кодекс.
  11. Най - хубаво готвят у магазина. Кълцана наденица и лютеница.
ПП. И най - важното. Не си печете сандвич с месо, лук, домат и чушки на тостера, докато пишете съвети у фейсо как се готви и заедно с това, си чатите с убава жена

петък, 25 септември 2015 г.

ВЕСЕЛИ РАЗМИСЛИ ЗА СМЪРТТА. И МЕЧТАТА, КАК ДА УМРА.

 Нещо ме е хванало някакво никакво настроение, где само на размисли ме избива. Та седя и си мисля.
 Колкото и смешно да ви звучи, никого ме не е било страх от смъртта. Няма смисъл да се страхуваш от неизбежното. Само да не помислите, че не обичам живата. Обичам го до безумие. Страх ме е от зъболекар, затворени тесни помещения и височина.   Иначе адреналин съм натрупал за два живота. Карал съм с пълен километраж по междуселски път. Седял съм час, на 12 метра под водата до Болата. Нощем. А над мен са просветвали светкавици. Влизал съм в морето, да плувам, когото бурята е накарала даже рибите да не плуват. Няма вир по реките, где да съм го видял, и да не съм плувал в него, проучвайки дъното му. Слагал съм си ръката в устата на куче, где хората не смеят да го доближат. Нямам белег. Слагал съм си пръста в перките на промишлен вентилатор. Нарочно. Имам белег на показалеца. Пускал съм се със ски между камънаци, где само вълк може да мине. Имам белези на главата. Прескачал съм от вагон на вагон, у движещ се товарен влак. Нямам белег. Надбягвал съм бик. Вярно нямаше рога, ама бе бик. Нямам белег. Ловил съм жив див заек. Като дете. Имам и белег. Отварял съм наполовина отворено ножче с показалец. Имам белег. Гърмял съм с карбид. Имам белег на веждата. Няма змия, где съм видял и не съм уловил, а после пуснал...
 И какво става сега!? Ако се кача в асансьор, умирам. Затворено. Един път заседнах за две минути и после години качвах етажите пеш. На зъболекар ща не ща, ще се ходи.
  А когато надникна отвисоко, е вече ужас. Този ужас  не го преборих цял живот. Катерил съм се по гръмоотвод до четвъртия етаж, и съм умирал от страх. Поглеждам от покрива на блока, и умирам от страх. От висока скала е същото. Ужасявам се, когато сменям крушката, качен на стол.
 Но имам мечта.
 Ако може някак да разбера кога ще умра. Няколко часа по - рано. Тогава бих се качил на самолет. Да видя света отвисоко. С очите си. Не по телевизията. После бих скочил. Без парашут. Да видя как летят птиците. И тогава бих си отишъл с кеф. Не докато падам, а докато летя. Що знам, че ще умра преди да си избия зъбите на земята. Ще умра от страх. Не от страх от умирачката. От страх от високото.
  А може да умра и от кеф. Знае ли човек!?

11 ЖИЗНЕНО ВАЖНИ СЪВЕТА ЗА САМИ МЪЖЕ.

Неколко съвета за мъже, где си чистят и готвят сами:
1. Не мислете, че като не цапате, не требва да чистите!
2. Не мислете, че като не готвите, печката става по - чиста!
3. Не мислете, че като се изкъпете сте изкъпали и банята!
4. Мръсните дрехи стоят в коша за мръсни дрехи. Чистите стоят на простора докато изсъхнат, а не докато ви дотрябват.
5. Не мислете, че ако врътнете пералнята на некоя бърза програма, що немате търпение да чакате дългата, дрехите стават по - чисти! Това важи особено силно, ако не сипете и перилен препарат. Кецовете се перат с дрехите. Чорапи никого не се перат ако са чифт, що единият изчезва.
6. Когато се свалят дрехи от простора, първо се свалят щипките!
7. Чиниите се мият веднага, след като хапнете. Преди да се измият, останалото в тях се изсипва в боклука, а не у мивката.
8. Най - трудно се сменят чаршафи. Търсенето им отнема половин ден, а изглеждат огромни. Най - често се крият там, где не бихте помислили да ги оставите.
9. Никога не прибирайте чисти дрехи в гардероб! Нахвърляйте ги на спалнята, где не ползавате! Така те се ширят на воля, а вие не съсипвате пантите на гардероба. Ако некоя дрешка падне на земята, не я вдигайте. Явно там се чувства най - добре.
10. Прах се чисти с кърпа, а не с духане.
11. Ако не сте чистили, а сте седели у кръчмата, никой не Ви е изчистил.

вторник, 22 септември 2015 г.

ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С КАТЯ ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО. ИЛИ КАК ЕДНА ПРОСТИТУТЧИЦА АНАЛИЗИРА НОВИНИТЕ НА 22.09.15.

 По случай празника, тази сутрин взех едно бързо интервю от Катя. На работното И място. На околовръстното.
 Първият и последният въпрос, който зададох, бе:
 - Катя, в деня на независимостта,
 ти чувстваш ли се независима?
 Ето какво каза тя:
 - Каква независимост, бе душко. Зависима съм от всичко. Таман си поустроя работното место, Борисов направи магистрала. И народа се юрне да кара там, а аз оставам без работа. Преместя се след два месеца на магистралата, а те почнат да я ремонтират и народът се юрне по друг път. Тичам като муха без глава.
  Намалят горивата, клиентелата се увеличи за месец, после вдигнат осигуровките и пак нема клиенти.
 Гранична полиция уж гони бежанци, КАТ нарушители, полицията престъпници, а само искат да ми бръкнат у гащите без пари.
 Сега гледам, че Волен има син. И това ще обърка нещо, ама още не знам какво.
 Зависима съм и от международното положение.
 Газпром се надупи на ЕС. Ще трябва да намалям цените и аз.
 Руската телевизия показа снимки, как щатският посланик Тефт говори завчера с протестиращи срещу Путин. Американското посолство показа снимка, как по същото време Тефт се разхожда по Луната. Утре по некоя телевизия ще покажат фотошоп, как правя свирка на Обама и ще ми сринат репутацията.
 Путин каза, че Сирия нема да воюва с Израел. Той каза, че Русия не воюва и в Украйна. А кво каже Путин, става точно обратното. Ще вземат клиентите ми да се научат да лъжат като него и пропадам.
 Ципрас пак спечели у Гърция. Има вероятност да се увеличи конкуренцията тук. Що колежки работят там!?
 Европа се напълни с бежанци. Европа. Тук нема и нема. А клиентът си е клиент, без значение дали е резан или не.
 У Берлин искат Путин, у Москва искат водка, а тук искат и Путин, и Сталин, и бай Тодор. За мен се сещат все по - рядко.
 А на чешкото президентство закачиха червени гащи. Те гледай! И моите са червени. Некой ще ми ги свие, та да ги окачи на "Дондуков" 1.
 Виждаш ли, Роско, как всичко е навързано и колко съм зависима!?
 Я си представи, че избягалата вълчица дойде и ме изяде!? И от нея завися.
 А най - много съм зависима от Емил Чолаков. Като прогнозира жега, пропадам. Като прогнозира дъжд, пропадам повече. Та да те питам и аз теб. Ти независим ли си?
 Дълго се чудя, и накрая казвам:
 - Да.
 А тя:
 - Абе, душко, ей сега ще ти го лапна, па тогава ми кажи, дали още си независим!
 И се смее с бели зъби, като на вълчица.

понеделник, 14 септември 2015 г.

ФИЛОСОФУВАНЕ ЗА ПЪТУВАНЕ.

  Някога замисляли ли сте се за смисъла на живота!? За щастието!? Сигурно! Сигурно няма човек, който да не е. И сте се чувствали нещастни, защото сте се чувствали нещастни. А нещата са прости. Толкова прости, че повече няма накъде. Животът е миг. Миг от мигове. Един миг, е цяла Вселена. От сътворението до гибелта. Сега ще се опитам да ви опиша един миг, що може да не сте разбрали..
  Есенно цвете. Синьо. На него закъсняла пчела и два търтея. До него цветя. До тях кипариси. Под кипарисите лежи куче. Над кипарисите небе и облаци. По пътя зад кипарисите минават хора. Отиват някъде. Отиват при някого. Отиват да целунат някого. Отиват да се напият. Отиват на работа... Отиват да умрат... Зад пътя,зелена морава с една брезичка. Зад нея пак път. И пак минаващи хора. Зад тях блокове. Зад тях планина. Зад нея море....
  А зад всичко това, едно есенно цвете. Синьо. На него пчела...
  Това е един миг. Нещо като целувка.
  Или като свирка. Не свирка, за каквато си помисли отецът, а свирка на влак. Влак, пълен с хора, тръгнали да търсят смисъла на живота и щастието. Хора, които никога няма да я чуят. Няма да я чуят, тъй както не са видели синьото цвете. С пчелата. У двора си.

ЕДИН НАЙ - ОБИКНОВЕН ДЕН.

 Обичам да гледам, как се ражда денят. Е у това кварталче. От терасата. Да гледам, как заспалият град бавно се буди. Будят се първо прозорците. После се буди кварталното магазинче. После се будят колите и светофарите. После се будят забързани хора. После се буди небето. После се буди слънцето. После се будят цветовете.
 Та тая заран установявам, че нямам кафе. Цветовете вече са се събудили. Слизам до магазинчето, взимам си едно кафе и се оглеждам, где да седна. На една маса седи жена на 65-70 години. Вътре една на тия години купуваше две кафета. Не обичам да седя с непознати сутрин, ама нема начин. Добрутро, питам свободно ли е и сядам. Отсреща получавам " Добър ден". Кой за кво му е. Усмихвам се, и казвам, че кафето със сметана е хубаво. Знам какво ще пие, що съм чул, че след мен поръчаха две кафета със сметана. Идва приятелката И, сяда и ме поглежда кръвнишки. Млъквам и гледам минаващите хора. Забили поглед в земята. Намръщени. Не им се живее. Минава една моя селска.
- Как си!
Тя:
- Здрасти! Добре. Да си чул кой е умрел по село.
- Чул съм. Знам даже, че ще помрат всички. Едни преди нас, други след нас. Ама нали засега  сме живи. Я се насмей!
А хората минават и гледат в асфалта. Затова по него има дупки. Що само там гледаме. Полуживи. Ако гледаме нагоре ще има небе, слънце и вятър.
После ставам и пожелавам приятен ден на жените. Изгледаха ме, като че ли за пръв път виждат човек. Сигурно са ме помислили за терорист.
И докато стигна до нас, си мисля.
Може пък да не са виновни хората, че гледат земята. И аз оная сутрин я гледах и не ми се живееш. Вечерта ми се живееше, ама немаше с кой, та живнах с 200 ракия, кило и кусур вино и си допих с 200 водка. А на сутринта ми се мреше. Та явно там е заровено кучето. Смесват питиетата вечер, а на сутринта не им се живее. Ама що пият всяка вечер ми е чудно!?

четвъртък, 10 септември 2015 г.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 10-09-15. АРМАГЕДОН, СЕКС У САМОЛЕТ И АРОМАТ НА СМЪРТ.

 ОТ СТРАНАТА.
 *Вчера в България бе девети септември 1944 година.
 *С два самолета Русия направи IQ тест на българските управници и на целокупния български народ.
 *Пред агенция фокус, Божидар Димитров каза, че за народния съд са виновни евреите, Великобритания и САЩ. По телефона лекуващият го лекар, му каза, да спре да пие чудотворна вода от древни аязма, а да си пие хапчетата.
 *От икономическото министерство съобщиха, че голяма верига бензиностанции продава фалшив бензин. Пак излъгаха. Това где продават, няма нищо общо с бензина.
 *Кабинетът взима гениални решения. Първо ще намалят цените на горивата, като качат цените на горивата. Второто е, че икономиката ще живне, като прибереш за осигуровки и малкото пари, благодарение на които живее икономиката.
 *Една баба даде едни пари на едни. Ще я съдят като съучастник, що им е дала и ъглошлайф.
 *Борисов го нема ни до магнолиите, ни до псето му.
 *Борисов го нема, ама го има Кадиев.
 *Жълт код за валежи. Катя от околовръстното замириса на мокро куче и се прибра на сухо. На сухо останаха и клиентите И.
 ОТ СВЕТА.
 *Над Гърция не прелетя нито един самолет с хуманитарна помощ за Сирия. Хуманитарната помощ доплува по море. От Русия, САЩ и ЕС. По суша дойде тази от ИД. АРМАГЕДОН. Великите царе се сбират за последната битка.
 *Плуващи бежанци, бягащи бежанци и един спънат бежанец у Унгария.
 *Бразилия остана без кредитен рейтинг. Президентът на Бразилия май бе кореняк габровлия!?
 *Китай ще каца на тъмната страна на луната, един норвежки астронавт управлява робот на земята от 400 километра над земята, а НАСА пак каза нещо за черните дупки. За черните дупки у космоса.
 *У Курск се опитаха да обесят травестит, що сбъркал предназначението на дупките. Пак у Русия забраниха 11 порносайта. Не е забранен " Порно Бабушка". Сигурно що е любим на Дедо Ванга. Кто понял, понял.
 *Норвежки пилот поздрави правилите секс в тоалетната пасажери. На шведски.
 *Уникален експеримент установи, че растенията, поливани с разтворена " Виагра" стоят изправени две седмици. Дай боже всекиму!
 *А британски учени разбраха, че смъртта мирише на прясно окосена трева. Е па на какво да мирише!? Нема да мирише на свински пържоли и червено вино. Смъртта ходи с коса, а не с касапски нож и буре.

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОТ АРМАГЕДОН. ПОКАЙТЕ СЕ!
 Ислямска държава воюва срещу всички, ама никой не воюва срещу ислямска държава. Всички държави, где воюват срещу ислямска държава, не воюват срещу ислямска държава, а воюват срещу тия, где воюват срещу ислямска държава.
 И ЦИТАТ ОТ БИБЛИЯТА ЗА АРМАГЕДОН. ВСЯКА ПРИЛИКА С ПОЗНАТИ ЛИЦА, НЕ Е ПРИЛИКА.
 "Северният цар се възгордява и възвеличава над боговете "И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, додето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни." (11:36) "И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита никакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях." (11:37)"

неделя, 6 септември 2015 г.

АНАЛИЗИРАНИТЕ НОВИНИ. 06-09-15. ПОКАЙТЕ СЕ, ГРЕШНИЦИ!

 ОТ СТРАНАТА.
 *България празнува 130 години от съединението. Разединена.
 *Катя на околовръстното я лъха свеж ветрец, и заради съединението, ще се съедини с доста народ.
 *Кандидат кметът на Пловдив, Гергов, каза, че кметът трябва да знае, как се печелят пари. Призовавам филибейци да гласуват за него. Той поне си го каза. И другите знаят, ама си мълчат. И лапат.
 *Русофилите край Копринка се освиркват, що не могат да се разберат, кой е по - голям русофил. Това е единствения начин да се разбере. Русофил по свирката се познава.
 *Уличните хладилници, " Ако си дал", станаха вече 28. Предимно у София. У другите градове още не са чули за тях. Стрина Пенка, от село Бъдеще, на въпрос на мой репортер, дали е чувала за " Ако си дал", отговори:
 - Не съм чувала, сине. Ама цел живот съм давала. Кой ми не е поискал, на него не съм дала. Питай съгражданьете ми!
 *Ден на отворените врати на музеите. А подлезът на централна гара с нова концепция. Театър, кино и култура да култура. На въпрос на мой репортер, какво мисли по въпроса, Катя  от околовръстното отговори:
 - Браво на Фандъкова. Мен културата отдавна ме влече. Веднага се местя там. Омръзна ми да духам дудуци, а мен да ме духа вятъра
 *Бойко Борисов не каза нищо.
 ОТ СВЕТА.
 *Бежанци.  За бежанците толкова.
 *САЩ притеснени от руски военни у Сирия. Не са притеснени от руски военни в Украйна. Кери и Лавров ще се срещнат на по чашка, та да се разберат. А британски депутат каза, че да се победи ИД, трябва да се стъпи здраво на земята, що от въздуха, си е чист въздух. А Деда ви Ванга отвори библията и древна карта на света. Армагедон е насред Сирия. ПОКАЙТЕ СЕ ПРЕД БОГА, ГРЕШНИЦИ !!!
 /пп. трите невести, где се покайват пред мен, засега да се не покайват пред бога!/
 *На рали у Испания кола излезе у публиката. Ралито продължи, а шестима продължиха да го гледат в компанията на Свети Петър.
 *У САЩ един стреля по многочленно семейство и уби деветгодишно дете. Лошо. Стрелеца не можаха да го гръмнат.
 Аржентина, таман да посрещне бежанците от Сирия, я удари земетресение. Ако беше по яко, Сирия щеше да посреща бежанци от Аржентина.
 У Валбжихт, Долна Силезия, май няма влак със злата. Ама па що туристи има.
 *Ясновидецът на хитлер е предсказал за Путин и Меркел. Предсказал е и друго:
" Влакът със злато е заровен у село Горни Лом, община Чупрене, област Видин. Там е и Кехлибарената стая, тронът на Самуил и гробницата на египетска принцеса, първите букви от името на която са Ба...", що другите се не четат... То не е важно името. Кви неща има. Даже има извънземни технологии под Миджур. Лани една гръмна и затова досега не знаят, кой е виновен за 15 утрепани земяни...
 *И накрая, понеже вчера един читател ме обвини, че не пиша за Сорос, Обама и Мосад, те. Пиша:
Нема ги никакви у новините. Нито у наще, нито у световните. Пак кроят нещо, мамицата им. Тайно нещо. С илюминати, тамплиере, сомелиере и Руския имперски балет.
 *Днес в новините го нема и Путин. Сигурно дига краката на оная гимнастичка!? През седмицата работи като Сизиф. Вдига рублата.

събота, 5 септември 2015 г.

СЕДМИЧЕН ХОРОСКОП ЗА СКРЪБ, РАДОСТ, ЩАСТИЕ И НЕЩАСТИЕ. И ЗА СЕКС. ЗА 06.09.15

 ОВЕН.
 Късмет. Цял ден ще ви преследва невероятен късмет. Сутринта ще намерите пари. После ще намерите кръчма.У кръчмата ще намерите стар познат или позната. После ще намерите некой хотел и накрая с голем късмет ще хванете последния автобус до вас.
 Тук късмета ще ви напусне. Не е късмет, да намериш пари в джоба на партньора си. Не е късмет и ухапването на шията ви. Късмет ще е, ако не викаш бърза помощ.
 Секс ще има, ама не требваше да има. Що хем ще има бой, ама сигурно ще има и некой зъл трипер.
 ТЕЛЕЦ.
 Нови възможности. Пред вас е бъдещето. Виждате ясно какво е нужно да направите. Ама чакате още нови възможности. А новите възможности чакат вас. Не ги чакайте. Преследвайте ги! Ако не ви стиска, пратете Сашо Диков да ги преследва! Той е царят на преследването.
 Секс нема да има. Ще има нови възможности. Ако немате презервативи, не ги преследвайте, та да не преследвате венеролога!
 БЛИЗНАЦИ. 
 Търпение. Утре ще сте въоръжен с търпение. Няма да бързате за никъде. Ще изслушате внимателно подчинените си и ще ги уволните чак други ден. Ако имате разстройство побързайте да се отървете от търпението. Има опасност ако се не отървете от търпението, да се отървете от разстройството. У гащите.
 Секс ще има. Търпелив, бавен и изпълнен с широта и красота. Като родопска песен
 РАК.
 Отегчение. Ще сте отегчен от работата, почивката и живота. Ще отегчите и околните. Внимавайте шефът ви да не е вашата зодия! От отегчение може да ви уволни.
 Секс ще има. Отегчителен. Ако правите секс с нещо чуждо, има вероятност некой ваш, да ви прецака отегчението.
 ЛЪВ.
 Крайности. Люшкате се от крайност в крайност. Едни от стълб до стълб, други от стена до стена. Некой ще се люшкат от асфалт до асфалт и ще ще псуват Бойко Б., що не е турил нещо по- меко. Некой ще се люшнат у забежка извън брачната клетка.
 Секс нема да има. Таман да стане, и ще се люшнете у угризения.
 ДЕВА.
 Завръщане. Некой ще се върнат на работа, други в кръчмата, а трети в къщи. Нема опасност некой да се върне от оня свет. Има вероятост да го види.
 Секс ще има. Ще се върнете към него след дълъг престой.
 ВЕЗНИ.
 Заминаване. Некой ще заминат в чужбина, други на село. Внимавайте в работата си. Има вероятност да заминете на кино. Не заминавайте нещо недовършено!
 Секс ще има. Довършете го. После си заминете незабавно! Колко по- далеч, толкова по- дбре.
 СКОРПИОН.
 Скръб. Тежък ден. Едни ще скърбят по отминалата младост, други за отминала любов, а трети за изпитата бутилка. Най- много ще скърбят тия, где счупят пълна бутилка.
 Секс нема да има. Ще скърбите за изгорял вибратор.
 СТРЕЛЕЦ.
 Глад. Едни ще гладуват за хляб, други за черен хайвер. Некой ще гладуват за знания. Всички ще останат гладни. Нема да са гледни само тия, где гладуват за едно, две неща, где нема да ги споменавам, що немам червено точка.
 Секс нема, ама и има. Има за последните гладни. За другите има глад.
 КОЗИРОГ.
 Радост. Радост в къщи, радост на работата, радост в леглото. Цял ден смях. Тревата е страхотна!
 Секс ще има. Страхотен! С убава трева, лош секс нема.
 ВОДОЛЕЙ.
 Нещастие. Първо ще се закъснеете за работа. После ще ви уволнят. После в къщи ще ви вдигнат скандал. После ще си легнете нещастен и нещастията ви ще продължат.
 Секс ще има. Нещастен. С нещастника до вас.
 РИБИ.
 Странност. Ще се чувствате странно. Не се учудвайте, че околните ви гледат странно. Погледнете се в огледалото и се сете що е така! Не вярвайте на приятелите си у фейса! Те лъжат яко.
 Секс нема. Кой ще прави секс с такъв звер!?