Скъпи мои читатели !
За да съществува този мой блог, вашите пари са му необходими, както въздуха и слънцето на всяко живо същество. Средствата ще послужат и за идеята, най-добрата част от това да издам в книга.
Моля използвайте бутона за дарения:

четвъртък, 19 юли 2018 г.

ЗА САМОЗАДОВОЛЯВАНЕТО, СОЦИАЛИЗМА И ВИБРАТОРА

 Обичам да пиша за социализма и живота по онова време. Други пък обичат социализма, правешкия каскет и живота по онова време. И оня ден разказвам, как се е живяло на село. Празни магазини и мизерия. А един френд ме обвинява, че лъжа. Аз искам аргументи. Той казва, че в града всички магазини са били претъпкани. Не го приемем за аргумент, защото не съм писал за града. А той ме пише, че в селата се е живеело прекрасно. Благодарение на самозадоволяването. Те тук първо умирам от смей, после решавам да напиша за самозадоволяването.
 Първо да ви кажа, какво имаше той предвид. Значи селянинът соцтруженик отива на работа. Работи 8 часа на ден и в края на месеца взима заплата. С тая заплата може да си купува черен като тухла хляб 5 дни, а на шестия ден бял. В четвъртък можеше да си купи салам. Ако се дореди. В петък можеше да си купи риба и пиле. Ако остане. Един път за десет години можеше да си купи кола, апартамент за 20, а телевизор за една-две години. Явно неща куцаше в задоволяването, щом за всичко имаше опашки и чакане. И връзки. Без връзки задоволявахме потребностите на СССР от месо, хляб и цигари. С предимство. За наще потребности, кво остане. А те не беха големи. Ако некой имаше по големи потребности и притенции към соца, го пращаха на едно място, откъдето ще не ще, ще задоволява потребностите на соца. Та да си продължа мисълта.
 И понеже, защото, когато държавата не може да задоволи твоите потребности, нищо, че 8 часа си гърбил да кило кучешка радост, ама няма откъде да си го купиш, ти теглиш майната и на държавата, правешкия каскет и соца и минаваш на самозадоволяване. След като си работил 8 часа, почваш да се самозадоволяваш. Градинка у камъните до реката. Хубавата земя е в ТКЗС то. Ливада на майната си в гората. Ливадата у блока е за кооперативните крави. И гледаш две козички и две овчици. И магаре. И прасе. И кокошцици. И доматки. И граставици... Опа!!! Като казах краставици се сетих, че бях почнал да пиша нещо за самозадоволяването. Те на те това се дължи отрицателния прираст в България. Ако не вервате, проверете възрастовата и етническа структура на населението в България през 1986 година. И на неразбралите, ще обясня по-образно. Начи представете си, че сте се опънали гол на спалнята. До мъжете Саманта Фокс и комшийката. Голи. А те маат и се самозадоволяват. Или ако сте жена, а до вас е комшията и Брад Пит, а вие сменяте батерията на вибратора и се презамозадоволявате. А има древна българска мъдрост: САМОЗАДОВОЛЯВАНЕТО УБИВА ВСЯКА НАЦИЯ.
 Това е. Ако имате нещо да добавите, съм на линия.
ПП. Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795. Или на лични.Снимка на Rosi Antov.

сряда, 18 юли 2018 г.

БУРЯТА И ГОПЕТО

 Сетих се нещо. Преди много, много години се случи.
 Лято. Жега. На село сме. Тръгвам за Монтана и веждам големия син.
 - Гопе, страхотен ден за риба. Що не хванеш малко? И да седнем на по ракия и вино когато се прибера.
 Той обича да лови. Не като мен, но все нещо е взел от мен. Аз тръгвам към града, а той към реката, която минава до нас. Свършвам работа и тръгвам да се прибирам. След няколко часа. По пътя ме застига най-силната буря, която съм виждал. Потоп. Светкавици. Небе и земя са се слели. Първо се кефя, но след това се сещам, че Гопето е в реката. Представям си как се е свил под някоя речна ела. Мокър. Не уплашен. Спокоен. И реката го отнася. Или го тряска светкавица. Или го притиска падащо дърво...
 Стигам на село преди да се мръкне. Няма го. Преобличам се и тръгвам. Питам няколко човека. Видели са го. Един във вира под моста. Друг във вира над селото. Трети при Петавица... Спирам колата и слизам. Реката е страховита. Бие скалите. По дъното громолят камъни. Мътна. Мъкне дървета и боклуци. Вървя по брега и гледам. На няколко пъти ми се привижда тяло. Греша. На места водата е заляла брега и газя. Опитва се да ме отнесе, но корените и клоните на речните ели ми помагат. После става тъмно. Връщам се и взимам фенерче. И пак съм в реката. Привиждат ми се сраховити гледки. И малко преди селото го виждам. По точно нещо, което прилича на него. Водата го е затиснала между клоните на върба и го удря с ярост. Не знам как прегазвам до другия бряг. Газя, плувам и плача. Но там не е Гопето. Един зеблен чувал, пърен с празни пластмасови бутилки. И продължавам. Към полунощ съм приключил. Дъждът спира. Детето го няма. Никога няма да си простя, че го пратих за риба. Никога. Сядам в колата и тръгвам обратно... И през главата ми минава детството му. Как спеше под мишницата ми като бебе. Как проходи. Как правеше пакости...
 Бурята е избягала. Дъждът спрял. Някъде проблясва светкавица. Показват се звезди. Мразя вече бурите. Мразя реката. Мразя дъжда. Мразя се...
 И тогава пред мен виждам човек с раница и въдица. Ще го попитам дали не го е виждал. Спирам и слизам. А пред мен Гопето. Нахилан до уши.
 - Кво става, баща ми? Много късно се прибираш. Айде да пием по едно!
 Не го убих. Ще си изкривя душата, ако кажа, че не ми се искаше да го убия. Магарето му с магаре тръгнало да се прибира още когато бурята се появила. Ама не се прибрал, що Тошко горският го извикал да се скрие от дъжда. И сипал по ракия. А както ви казах, бурята бе страховита. И дълга.
 Та не знам защо се сетих тази история. Може би защото ми е малко далеч. И той и брат му. А ми се ще да седнем на по ракия. На терасата... В къщата... В бурята... До реката... Пак ги обичам.
рантов.
пп. Ако желаете да имате книгата ми КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА, може да у поръчате на тел. 0886446795. Или на лични.
Снимка на Rosi Antov.

вторник, 17 юли 2018 г.

НОВИНИТЕ. 17.07.18. МАЯ, ТРИТЕ ЧЛЕНА И ТОПКИТЕ

Снимка на Venelin Iliev.ОТ СТРАНАТА.
 Кози, кочовве, овни и овце... И един бос.
 Частен самолет излетял от София без проверка. За Гърция. Не е новина, че собствениците на частни самолети в България си имат частна държава... И на собствениците на държавни самолети си имат частна държава.
 Мая Манолова бе изгонена от заседание на тричленката, заседаваща за инвалидните пенсии. Не бе припозната от членовете на комисията за член. Като я гледам, ква е пу..., не са сбъркали. Ама се чуда, що на заседанието ги немаше Борисов и Радев.
 Работната седмица на учителите стигна 59 часа. През останалото време преподават.
 Премиерът отчете силен спад на сивия сектор в България. Браво на премиера! Сивия сектор му е ясен като бел ден.
 А МВР още не е открило кой отряза фиданките. На помощ ще се притекат ДАНС, ЦРУ, ФСБ и Мосад.
ОТ СВЕТА.
 Тръмп и Путин се разбраха. Разбраха се бизнесмени от двете държави да се срещнат и разберат около масата. Масата е китайска, от сибирска ела. На нея ще има само китайска вода от руското езеро Байкал. Водката и бърбъна ще са под масата... Кто понял, понял.
 Френските национали станаха членове на Почетния легион. А станаха членове на Почетния легион, защото имат топки и в гащите.
 Франция закри търговското си представителство в Русия... Истинските търговци нямат нужда от търговски представителства.
 В Черна Гора бомби и автомати. Не са атентати. Разчистват си пътя за коката и тревата.
 ЕС и Япония подписаха споразумение за свободна търговия... А скочи доларът.
СПОРТ.
Евроидиоти! И САМО ЛЕВСКИ!
ВРЕМЕТО.
Жежкооооооооооооооо...
ПП. Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да закупите на тел. 0886446795

вторник, 10 юли 2018 г.

ВАЛИ

  Вали. Седя до прозореца, протегнал ръка. Да събирам дъжд. Някой събира ли дъжд? Не за да го пусна в чашата ято също стои на прозореца. Не и да загася цигарата, която дими. Просто събирам дъжд. Капка по капка. И си говорим:
- Здрасти! Ти коя беше?
- Аз бях сълза. Първата твоя сълза. И последната. Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. И хващам втората.
- Ти коя си?
- Аз съм капка пикня в канавката да пътя. Сега летя. Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. Десет капки не ги питам какво са. Мия се.
После хващам третата капка:
- Здрасти! Ти коя си?
- Аз съм първата ти капка пот. И последната. Помниш ли как се изпоти когато крадеше черешите на Цветко? После как се изпоти когато за пръв път целуна момиче? А после как се изпоти, когато каза на десетото целунато момиче, че то е твоето момиче? Пусни ме!
Разтварям пръсти и я пускам. И хващам друга.
 - А ти коя си!?
- Няма как да ме познаеш. Ти беше влюбен. В морето. Аз съм капката от вълната от която се плашеше като малък. От вълната, която после те кефеше. От вълната, която ви галеше с момичетата в прибоя. От вълната, която не те плашеше никога. Защото те обичаше. И ти я обичаше. И още я обичаш. Пусни ме!
 Пуснах я и другата се спря в дланта ми.
- Коя си?
- Аз съм реката от детството. С водопада. И пръските вода от приятели. И смеха. Пусни ме!
Пускам я и хващам следващата.
- А ти коя си! И защо избра да паднеш на ръката ми?
- Абе, ти идиот ли си?! Паднах там, защото те обичам. Да те погаля. И не ме ли позна? Аз съм капката свят на стрък папрат. Над вир. Събрала слънце, заек и вълк. Същата, която падна на носа на кучето, което кихна. Капката жива вода от водопада с жива вода. Сълзата на майка ти и баща ти, когото те видят. Твоята сълза, когато видиш децата си. Аз съм. Капката свят.
- Не си ти. В теб има само облаци и няколко светещи прозореца.
- Аз съм. Твоят свят е в мен. Сега е облаци и светещи прозорци. Вчера беше слънце, заек и вълк. Утре ще е звезди, луна и вятър. Пусни ме! Мразя те!
 Пуснах я. Но преди това я целунах. И тя падна нагоре. После се върна и ме целуна. А аз бях затворил очи. За да я видя. Капка. Събрала слънце, луна и звезди. Заек, вълк и Пумба. Вятър, листо и корен на дъб. Погалване, целувка и всичко... Капка свят. Моят свят.
После ми каза нещо на ухото. Ще ви го кажа и на вас:
- Отивам да стана извор. И всеки който пие от него вода, ще гради  свят. Има право на избор. Какъв свят да гради. Аз съм просто капка. В мен е светът, който вие градите. Пусни ме бе, тъпанар! Знаеш ли колко жадни за мен хора чакат?!
И я пуснах. После запалих цигара. И сега се чудя, дали разговарях с дъжда или не. Протегнал съм ръка навън. Вали... А аз събирам дъжд.
 Такава ми е длъжностната характеристика. В нея не пише, че имам право да разговарям с капки дъжд.
йде чао!


понеделник, 9 юли 2018 г.

АНАЛИЗ НА НОВИНИТЕ. 09.07.18. ГЛАД, СМЪРТ И ПОВИШЕНА РАЖДАЕМОСТ

Снимка на Venelin Iliev.ОТ СТРАНАТА.
 Ще започна с Ботев:
 "...Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита..."
 Босият пък гладува срещу търговците в храма.
 Търговията на стоковите борси отчита растеж. Продават се боб, свинско, депутати, министри, прокурори, кметове... И души.
 Съпругът и зетят на замминистър ръководят фирма, в която загина работник. Ако не беше загинал, немаше да се знае кой я ръководи. Въпрос. Трябва ли Босият да умре, за да се разбере кой ръководи държавата?
 Финансисти заявиха, че поскъпването на ток и горива не е национална трагедия. И са прави.  Национална трагедия е, че нема кой да строши кратуните на виновните за поскъпването на тока и горивата.
 Работодателите реват, че няма работна ръка. Грешка. Работна ръка има, ама бели роби нема. Та по тоя повод. Според патриотите от Германия ще ни пратят работна ръка. Ама не я искат. Що е чужда.
 Обраха пощата в Световрачане и един банкомат в Пловдив. Около 300 000 лева. Полицията е на крак. Ще хванат крадците, нищо че не ги знаят. Те това е причината за ниските пенсии. Засега не са обрали ни една банка. Такава обраха преди години. Около 6 000 000 000 лева. Няма да хванат крадците. Нищо, че ги знаят.
 Влак сгази жена. Шофьорът на влака е бил с книжка. Босия да спре протеста гладен.
 На моста над Искър до Мездра само един утрепан. Шофьорите са имали книжки. Босия да спре протеста гладен!
 А правителството мисли, как да увеличи раждаемостта. Те тук вече ке се напикам от смей. Парадокс. Правителството мисли, при условие, че нито един от това правителство не може да мисли. А мислят, как да увеличат раждаемостта, при положение, че основното им занимание е да увеличават раждаемостта, ката чукат целокупния български народ. Опа. Те тук вече може да са прави. Сбъркали дупката, в които чукат народа. Отзад деца не стават.
 БАН изготвя нови психотестове. Споко! Не за управници. За шофьори.
 Това е днес от страната. И ще завърша с Ботев:
ОТ СВЕТА.
 Англия иска свободно движение на стоки, ама не иска хора със стоките. ЕС требва да е откачил, ако не ги прати да духат на Тръмп... Супата на Тръмп. За другото си има Мелания.
 В Тайланд спасиха пето дете. Бре там немаше ли бум на раждаемост, та за 12 деце побъркаха света?!
 А Мъск вчера изобрети подводница, с която да бъдат спасени останалите 7. Не изибрети подводница, от която излита балистична ракета или руски изтребител. Тоя е верно луд./виж Ботев!/
 А ЕС масово гони ирански дипломати. Скоро чакам към летищата да тръгнат и руски.
 А в Англия почина жена. От НОВИЧОК. Споко! Да не е починала от арабски терорист с ятаган.
 Иначе нищо ново. Трима луди. Един луд в Турция. Друг В САЩ. Третият гледа световното и после ще се появи. /не гледай Ботев!/
 А Китай продава китайска вода от Байкал. Скоро ще продава китайски нефт от Сибир.
 СПОРТ.
 Слава на Украйна! Хърватин го каза. Слава и на Хърватия!
ВРЕМЕТО:
Глобално затоплено. Дъжд и сняг.  В Сахара.
 И ще свърша с Ботев:
"...тиранство и зло и до днес тачи; 
тежка желязна ръка целува, 
лъжливи уста слуша с вяра: 
млъчи, моли се, кога те биять 
кожата ти да одере звярът 
и кръвта да ти змии изпият, 
на бога само ти се надявай: 
"Боже, помилуй - грешен съм азе"..."

ПП. Познайте кой е богът! И боговете.

 И МАЛКО РЕКЛАМА:
 КНИГАТА МИ, КЛЮЧ ЗА ЖИВА МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ НА  0886 446 795. НА ТОЯ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР МОЖЕ И ДА МЕ НАПСУВАТЕ.

рантов





четвъртък, 28 юни 2018 г.

РЕКЛАМА. ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГАТА МИ " КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА". МОЖЕ ДА Я ПОРЪЧАТЕ НА 0886446 795.

Снимка на Роси Антов.ПРИКАЗКА ПРЕДИ СЪН.
Имало едно време един крал. Мъдър крал. Май в Шотландия било, що там мъжете ходят с полички. Иначе приказката щеше да е по - дълга. А кралят имал син. Синовете на кралете са принцове. Та на принцът му се доженило. Бил чул от майка си, че докато била принцеса, чакала принц с бял жребец. А когато баща му, где още не му бил баща дошъл да я вземе,бил крал, а не вече принц, а и за капак, яздел кобила. Той слушал майка си и мечтаел. И знаел, че негде и него го чака принцеса. Един ден оседлал жрабеца, и го яхнал. От седлото помахал на баща си и не чул думите му. А те били малко:
-Не тръгвай никога на дълъг път сам, яздейки жребец! Вземи кобила! А най - добре пущи некоя обява, че дириш принцеса! У фейсо!..
Ама принцът не чул. Препускал дни и нощи. Качвал върхове, плувал с презокеански лайнери, где возят коне, препускал по автомагистрала Хемус, тропал с копита по кремълския площад, у Истамбул запалил свещ у една джамия, а у една черква се надупил да се моли бос... А принцеси няма и няма. Те търсели принца с белия жребец у фейса. А той търсел принцеса по нормалния свят.
Минали години. Той и жребецът били възмъжали, красиви и неразделни. И един ден принцът видял до една река девойка. Малко кривогледа, малко дебела, малко пъпчива, без десетина зъба и с проскубана коса. До нея стоял момък. Куц, гърбав и тъп. А принцът вече бил влюбен в девойчето. За него то било най - красиво на света. То е нещо нормално, като нема база за сравнение, да се сбърка човек. А той девойка не бил виждал три години. Стиснал меча и тръгнал към нея и момъка, твърдо решен да убие момчето и да се ожени за девойчето. После видял едно цвете, скочил от жребеца и се навел да го откъсне. А нали в началото ви казах, че шотландските принцове ходят с полички. А жребецът бил зад него. И той три години немал база за сравнение. Та станала ква станала. Нема да ви разказвам, що приказката е за деца. И това не е краят.
После жребецът изцвилил щастливо и се вдигнал на два крака.
Принцът и той се вдигнал на два крака. Девойчето го видяло, разтворило ръце па се втурнало да го прегърне и омъжи за него. И точно да го гушне, той пробол влюбеното девойческо /нова дума/ сърце. И метнал момъка на седлото зад себе си. След това се качили на самолет Ан и отлетели с коня при стария крал. Да ги благослови. Той ги благословил, вдигнали голема сватба и заживели щастливо.
Ама и това не е края. След като благословил сина си, почнал да благославя майка му, на майка му майката и на майка му женската рода. До днес благославя. И като се измори, сяда на трона, пие сто шотландско и казва.:
- На дълъг самотен път, принцовете не трябва да яздят жребци! Кобили им трябват! Особено ако търсят принцеси. Чу ли ма, мама ти проста? Кобили! Кобили! Чу ли ма кобило? Мама ти тъпа!!!

РА

вторник, 12 юни 2018 г.

ЗА СИСТЕМАТА, МАЛОУМИЕТО И СИСТЕМНИТЕ АДМИНИСТРАТОРИ

Снимка на Роси Антов.  Тия дни ми се набиват в очите едни черни тениски с надпис "СИСТЕМАТА УБИВА". И чета коментари по темата. Протестират близки на увредени деца. Други ги обвиняват, че протестират за да свалят Бойко. Обвиняват Слави и Нинова, че са яхнали протестите, за да свалят Бойко и да заемат мястото му. Бре, вие кво искате?! Нормално е опозицията да яха протестите. Не е нормално да обвиняваш някого, че протестира защото не е доволен от системата и иска да свали някого от небесния му трон. Та ако ще да е Бойко. Аз лично бих облякъл такава тениска, но със следния надпис.
  СИСТЕМАТА УБИВА, НО И АЗ СЪМ ЧАСТ ОТ СИСТЕМАТА.                                                                                              Та се чувствам длъжен да ви изясня некои основни положения. Първо ще ви кажа, какво е система. Система се нарича множество от обекти и връзки между тях, които се разглеждат като едно цяло. Една връзка може да свързва два или повече обекта. Та съм съгласен, че системата убива. Нема да ви сметам колко деца и зрели хора щяха да бъдат спасени с парите за КТБ. С парите за Белене. С парите, где се крадат от Нефтохим, от държавни поръчки, НЗОК, НЕК, БДЖ... И дребни козметични ремонти за милиарди лева. Та когато сложите тениска, че системата убива, не забравяйте най-важното! ВИЕ СТЕ ЧАСТ ОТ ТАЗИ СИСТЕМА. Най-важната част. Тя се крепи на вашите пари. Една система работи, ако има ресурс да работи. Половин година работите за да работи тази система. За ВАС да работи. За да учат децата ви. Да се лекувате. Да взимате пенсия. Да ви пази родната полиция. Съдът да раздава правосъдие. Да живеете сред чиста природа. Да се возите на влак. Да имате ток. Да има театър и читава българска книга. Да има БАН, защитаващ не Белене, а правещ открития, где лекуват рак и пращащ хората в космоса... Спирам дотук за системата. Тези, които могат да мислят са ме разбрали.  
  Продължавам за тези, на които им е трудно да мислят. Обличате черна тениска с надпис СИСТЕМАТА УБИВА. И отивате да гласувате. Гласувате за системата, която убива. А имате избор. От 30 години имате избор да избирате. Ама не. Щото не мислите. А като не мислите, не може да разберете, че не СИСТЕМАТА УБИВА. Това е най-добрата система, измислена досега. Нарича се ДЕМОКРАЦИЯ. Убива не тя, а системните администратори, назначени /избрани/ от вас. И в частност от мен. Защото до днес не ви казах, кое ви убива. Сега го казвам. На единствения чужд език, где знам. И дано разберете!
  Вы теперь поняли, что вас никто не убивает? Вы совершаете самоубийство.
  Айде чао! Системата не ви убива. Самоубивате се. И гласувайте за Слави ТрифонооооооФ! ЕХААААААА. Младост.... Френската гимназия... С два пистолета във всяка ръка... Едно Ферари с цвят червен... 

  ПП. И после не ревете от системата! Нали поняхте, че системата е такава каквото я направят системните администратори. Които вие назначавате, защото сте повече от мен. Като бройка. Не като брой мозъчни гънки. Нарича се ДЕМОКРАЦИЯ. Демек, СИСТЕМАТА, ТОВА СТЕ ВИЕ. И АЗ КАТО МАЛЦИНСТВО. ДЕМЕК СИСТЕМАТА СМЕ НИЕ.
Прочее, от тук на там сте вие. Аз вече си наливам бърбън. Що ми писна. От умници с тениски недописани. Та да поумнея и аз до тяхното ниво.
Привет, дорогие друзья.
  Ба си мамата!?! ПРЕВОДАЧЪТ У ГУГЪЛ МИ ПРЕВЕДЕ "НАЗДРАВЕ, МОИ ПРИЯТЕЛИ" КАТО "привет, дорогие друзья." ЧЕ УМРА... ЧЕ УМРА... дорогие мой друзья, вие дали спрехте да казвате НАЗДРАВЕ!
Айде от мен да мине.
ЖИВЕЛИ!
РАНТОВ